Как уврежданията на клетките благотворно влияят на младия организъм?
Клетките, увредени в резултат на химически реакции, положително въздействат на младия организъм, установиха наскоро учени. По-рано се смяташе, че процесите на увреждане на клетките предизвикват стареене.
От екипа на Lechenie.bg ще ви разкажем за това в какви случаи вредата всъщност се оказва полезна и защо е необходимо изучаването на процесите на стареене при млади организми.
За негативното влияние, което оказва на нашия организъм увреждането на клетките, е известно отдавна – в резултат на многобройни деления клетките натрупват в себе си генетични мутации, които водят до развитието на многобройни заболявания, включително и толкова сериозни като рака.
Освен това съществува и теория, гласяща, че уврежданията в клетките, в резултат на химическите реакции, протичащи в организма, ускоряват стареенето. Тази хипотеза е получила названието „свободнорадикална теория за стареенето“.
За първи път тя е била представена от американския геронтолог – специалист по изучаване на стареенето – Дънхам Харман през 1954 година.
Свободните радикали са, както знаем, специфични химични съединения или молекули, които носят в себе си свободен електрон.
Свободните радикали не само окисляват, но и по този начин нанасят необратими увреждания на най-разнообразни молекули на нашия организъм – например на молекулите на ДНК, на мазнините, на белтъчините, но и предизвикват формирането на други подобни на себе си химически съединения, като по този начин отключват истинска каскада от химични реакции.
През 2009 година в списание Biogerontology се появи и научна статия на Дънхам Харман, в която авторът твърдял – с уврежданията от свободните радикали е свързано не само стареенето, но и възникването на такива заболявания като артрит, атеросклероза, болест на Алцхаймер, а също и некрози.
До това време изследователят усъвършенствал до известна степен своята теория, пояснявайки, че основните източници и едновременно жертви на свободните радикали са митохондриите – специфични структури, намиращи се във всички клетки на живите организми.
Група американски изследователи под ръководството на Юдиф Камписи от Института за изследване на стареенето решили да проверят теорията за стареенето, поради въздействието на свободните радикали върху стари и млади мишки.
С резултатите от тяхната работа, които се оказали, абсолютно неочаквани можете да се запознаете в списание PNAS.
Учените използвали специален вид мишки, при които свободните радикали се образуват с повишена скорост. След това изследователите провели наблюдения за това какво именно влияние върху състоянието на кожата на гризачите оказват уврежданията, натрупани в резултат на химическото въздействие на свободните радикали.
Юдиф Камписи и нейните колеги частично успели да потвърдят теорията на Дънхам Харман, доказвайки, че в организма на старите мишки свободните радикали предизвиква ускорено стареене – клетките на епидермиса – външния слой на кожата изтънявали, в резултат на което кожата им загубвала своята еластичност, а направените върху нея леки порезни рани заздравявали изключително бавно.
В случая с младите мишки ги очаквало изненадващо откритие. Оказало, че увредените от свободните радикали клетки на тяхната кожа не само не отслабват и загубват своите функции, а напротив по-живи и активни.
При младите мишки, чиято кожа била подложена на атаките на химическите съединения, се наблюдавало ускорено обновяване на кожата, тоест превръщането на клетките от долния слой на епидермиса в горен. Но това не е всичко – на бомбардираните от свободните радикали кожни клетки раните заздравявали много по-бързо от обикновено.
