Защо сред тези, които са облечени във власт има толкова много тирани, инати и откровени психопати?
Може би причината е в това, че да пробиеш нагоре, е необходимо да пренебрегнеш условностите и чувствата на другите?
Защо властта ни преобразява напълно
Изследователите установяват, че краткотрайното преживяване на собственото могъщество влияе на всеки от нас.
Кой от нас не е забелязвал как се преобразяват колеги, познати и приятели след назначаване на висок пост, стават по-строги, взискателни, нетърпими. И си казваме – Не, с нас това няма да се случи.
Изследванията обаче показват – дори незначителното повишаване в длъжността как страстното желание да го постигнем, може да промени поведението ни.
1.Започваме да разговаряме на висок тон
Как разговарят тези, които са на власт? Уверено, ясно, с интонация, по-нисък тон на гласа. Такива примери обикновено откриваме във филмите и в книгите.
Режисьори и писатели умишлено създават образ на човек, осъзнаващ своето положение и сила на влияние върху другите. Как стоят нещата в реалния живот?
Психолози от Университета Сан Диего и Бизнес училището на щата Колумбия, САЩ, установяват, че когато чувстваме своята власт над другите хора, гласът ни неволно става по-висок и монотонен. Но как възниква стереотипът за ниския тон на гласа на лидера?
Отговорът е много прозаичен – много политици и професионални оратори специално работят над това как да говорят пред публика, за да звучи техният глас по-уверено и убедително.
Например, Желязната лейди Маргарет Тачър, взема уроци по ораторско майсторство, за да се изказва пред парламента. Но според сведения на колеги и подчинени, в разговорите с тях се променяла – гласът й ставал силен, говорела високо и гласът й дори звучал пискливо.
2.Прощаваме на себе си на това, което не бихме простили на другите
Хората, които притежават власт, по-малко се съмняват в правилността на своите действия – дори и да осъждат другите за същите постъпки.
Психолози молят участници в провеждан от тях експеримент да си спомнят момента, когато усещат своята власт и превъзходство.
На едни те внушават, че превъзходството е било заслужено, а на другите, че просто им е провървяло. След това ги помолили да оценят ситуацията – някой открил забравил велосипед и го оставя за себе си, вместо да го предаде на полицията. Повечето от участниците осъжда действията на присвоилия велосипеда.
Когато им предложили да представят себе си в сходна ситуация, мненията се разделили. Тези, които били уверени в своето превъзходство обикновено смятали себе си за прави да оставят за себе си велосипеда.
Според авторите техните автори обясняват защо топ мениджърите и ръководителите от висшето звено по-често от другите пренебрегват общоприетите правила – за тях самото притежаване на власт стават нещо като зелен коридор.
3.Поставяме желанията си над правилата за приличие
Вземането от чинията последното парче се смята за невъзпитано. Осъзнаването на собствената власт се оказва по-силно от трапезния етикет, ако сме гладни и ястието ни харесва.
Изследване показва, че този, който е убеден в своето превъзходство, по-често не обръща внимание на условностите, и например, вземат от чинията последната порция. Изобщо по време на експеримента се държали не толкова културно – повече шумели, разговаряли с пълна уста и оставяли около себе си безпорядък.
4.Преставаме да разбираме чувствата на другите
Служител току що завършва важна работа, над която се е трудил цял месец. Ако сте негов ръководител, то най-вероятно, дори без да видите внимателно резултата, лесно ще го отхвърлите, като кажете, че не става.
И причината не е само в характера. Властта притъпява способността да проявяваме съчувствие.
Човекът с власт прилича на пациент, при който е увредена орбитофронтална кора на главния мозък. Това състояние се характеризира с изключителна импулсивност и безчувственост по отношение на другите.
5.По-често вземаме решения сами
Представата за собственото могъщество ни прави по-решителни. Тези, които усещат, че съдбата им се намира в техните ръце, повече вярват в собствените си сили.
От друга страна, когато от решенията на един човек зависи съдбата на десетки, стотици и хиляди хора, цената на излишната самоувереност може да е твърде висока.
