Понякога желанието ни да ядем само „правилна“ храна се превръща в зависимост и завършва с нервен срив. Къде е границата между здравето и болестта?
Хората са склонни да плащат повече за здравословна храна – добре ли е това?
Когато говорим за хранителни разстройства наум първо ни идват анорексията и болемията. Тези заболявания влизат в списъка на признатите психически разстройства. Отдавна е известно, че от храна не трябва да се отказваме напълно или да преяждаме. Необходимо е просто да ядете с мярка и да избирате полезните храни. Днес последното от панацея се превръща в оръдие за убийство.
Все повече хора, които се отказват от месото, захарта, кофеина, преминават на суровоядство, критично оценяват съдържанието на белтъчини и въглехидрати.
Последното изследване на голямата социологическа маркетингова компания Нилсън, посветено на правилното хранене и начина на живот, потвърждава,че българските потребители днес все повече се замислят при избора на ежедневни продукти и да се ориентират към здравословна храна.
Тази тенденция дойде при нас от САЩ и западните държави, където да се храниш правилно и да водиш активен начин на живот е модерно.
Според изследването, здравословното хранене за българите е натуралното – плодове и зеленчуци, домашна храна и балансирано – без ГМО, диетично, богато на витамини и т.н.
Освен това представителите на поколението на Милениума – от 21 до 34 години, готови да плащат повече за полезни продукти. Тези хора търсят в магазините храна с органични съставки и са готови да заплатят повече за нея.
Въпреки старанията хората, които до най-малкия детайл премислят какво да ядат, те боледуват също, както и останалите – поради жестоките ограничения в организма се развива недостиг на хранителни вещества.
Освен това усещането за постоянно лишаване на себе си от нещо е вредно за психологическото състояние.
Зад стремежа да се пресметне количеството белтъци и въглехидрати може да се скрива депресия и увереност в себе си.
Как здравословното хранене спомага за преодоляването на неувереността в себе си?
В Международната класификация на заболяванията орторексията все още не присъства. Но някои учени говорят за сходството на нейните симптоми с вече известните разстройства. Например учените от колежа Бейтс, САЩ, намират общи черти между хората с орторексия и тези с анорексия, обсесивно-компулсивно разстройство и някои други заболявания. На първо място това е повишената тревожност и ниската самооценка.
Специалистите от Полския национален център на разстройствата на хранителното поведение и няколко други висши учебни заведения в изследвания са предполагали, че зациклянето върху храната се предизвиква от желанието за стройност и сексуална привлекателност. Но се оказало, че анкетираните били напълно доволни от собственото си тяло.
Но проблемът е другаде.
Хората, които са твърде пристрастени към здравословното хранене се чувстват незащитени, боят се от трудностите и се стремят да контролират всичко. И най-елементарното е да контролират хранителните си навици, така животът им става по-предсказуем.
Полезният навик мутира в натрапчива идея, която разрушава личността. Освен това дефицитът на хранителни вещества в организма, предизвикан от жестоките ограничения, сам по себе си може да доведе до психоза.
В крайни случаите – на човек му се появява фикс идея, храненето се превръща в ритуал, всякакво нарушение в обичайния ред на нещата предизвиква раздразнение.
Имайте предвид, че границата между здравословното хранене като полезен навик и обсебването е много тънка.
