Интровертите често се бъркат със социофобите – хора, които изпитват силен страх, когато са сред хора.
Но между тези два типа личности има доста съществени различия.
Много хора знаят, че интровертите не обичат да са сред хора и предпочитат индивидуалните задачи пред екипната работа.
Сред тях има прекрасни ръководители и известни мотивационни лектори.
Социофобите пък са сами по неволя и често страдат заради своето състояние.
1. Интроверт човек се ражда, а социофоб се става
Интроверсията е вродена особеност. Интровертите почиват и се зареждат с енергия сами или в тесен семеен кръг.
Социофобията е придобито качество.Житейският опит убеждава тези хора, че околните са несправедливи, завистливи и коварни.
2. Социофобите избягват всякакви контакти
Те рядко ходят по купони и публични мероприятия.
Ако все пак решат да излязат на светло, избягват общуването очи в очи и се стараят да намерят усамотено място, където да прекарат време насаме със своя телефон.
Такива хора рядко отговарят на телефонни обаждания, предпочитат да получават СМС-и и гласови съобщения.
3. Интровертите обичат самотата, а социофобите – не
За интроверта самотата и уединението са необходимите условия за почивка.
Социофобът избягва общуването по друга причина – за да не усеща разочарование и съжаление.
Лишавайки се от възможност за комуникация, такива хора намаляват нивото си на безпокойство, но не изпитват радост от самотата.
4. Социофобите се вълнуват прекалено много какво околните мислят за тях
Интровертите предпочитат да бъдат себе си, вместо да мислят какво ще кажат за тях.
Те са самодостатъчни и в повечето случаи не са перфекционисти.
За хората, страдащи от социофобия, всяка поява в обществото е опит да се отговори на определени стандарти.
Социофобите губят прекалено много време и енергия, за да направят впечатление и да се справят с безпокойството.
Те не могат да се фокусират върху самия разговор, да получат полезна информация или удоволствие от общуването.
5. Социофобите практикуват безопасно поведение
Хората, страдащи от социална тревожност, често винят себе си за липсата на социални навици.
Те казват, че не умеят да поддържат разговор. От неувереност те прибягват до безопасно поведение.
Говорят твърде тихо, през цялото време се усмихват и разговарят с умилкващ се тон.
Тези хора просто се подценяват. Те са прекрасни слушатели, защото се стараят да говорят по-малко за себе си.
Ако социалната тревожност не ви дава мира, опитайте да се промените:
1. Излезте от зоната на комфорт
Започнете да правите това, от което най-много се страхувате.
2. Сложете край на безопасното поведение
Погледнете събеседника в очите, разговаряйте на достатъчно висок и ясен тон с него.
3. Насочете вниманието си към външните неща
Вместо тревогите как изглеждате и какво мислят за вас, погледнете хората около вас, вслушайте се в техните разговори и изкажете своето мнение.
Погрешно се смята, че социофобията е рядко среща явление.
Напротив, много хора изпитват неудобство, когато се налага за пръв път да заговарят някого или пък, ако трябва да се присъединят към разговор.
Това е един от признаците на социалната тревожност или социофобия.
Справянето с този проблем е възможно чрез практика. Колкото се може по-често човек трябва да се поставя в такива ситуации, при които да заговаря някого или да се включва в разговор.
