Ново изследване показва, че мъжете, които страдат от импотентност може да са изложени на два пъти по-голям риск от недиагностициран диабет тип 2, в сравнение с тези, без сексуални проблеми.
„Този ефект се наблюдава при мъже на средна възраст 40-59 години“, съобщава ръководителят на изследването д-р Шон Скелдън, експерт по семейна медицина в университета на Торонто в Канада.
„Вероятността за недиагностициран диабет се увеличава с 50% при мъжете без еректилна дисфункция“, казва Скелдън.
Важно е да се отбележи, че това проучване разкрива връзка между импотентността и диабет тип 2. Учените не доказват причинно-следствена връзка между здравните проблеми.
Докладът от изследването е публикуван в сп. „Family Medicine“. За изследването, екипът на д-р Скелдън проучва данни на повече от 4500 мъже над 20 и повече години, които са взели участие в Националното изследване на САЩ за Здраве и хранене през 2001-2004 г.
Изследователите са направили асоциация с еректилна дисфункция и недиагностицираните болести като високо кръвно налягане, повишен холестерол и диабет тип 2.
Изследователите не са открили никаква връзка между проблемите с постигане или поддържане на ерекция и недиагностицирани нива на високо кръвно налягане или повишен холестерол.
Но те установили, че разпространението на недиагностициран диабет е 11.5% при мъжете с импотентност в сравнение с около 3% сред тези, без подобно разстройството. При мъжете на възраст 40-59 г. се увеличава процента на недиагностициран диабет с 19 на сто, а при тези с еректилна дисфункция с 3 на сто в сравнение с тези, които никога не са имали проблеми, показва проучването.
„Еректилната дисфункция е рисков фактор за бъдеща болест на сърцето“, казва Скелдън. „За разлика от диабета, високото кръвно налягане или повишените нива на холестерол, които обикновено не проявяват видими симптоми, импотентност е нещо, което мъжете признават за проблем“, казва той.
„Мъжете с еректилна дисфункция трябва да се консултират с лекар, за да се гарантира, че ще преминат правилни тестове за откриване на диабет“, казва Скелдън. „Това може да помогне за предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания по-късно. От друга страна, лекарите трябва да гарантират, че изпълняват правилното скрининга за мъжете с еректилна дисфункция.“
Д-р Джоел Зонзейн, директор на Клиничния център за болни от диабет „Montefiore Medical Center“ в Ню Йорк, казва: „Обикновено, еректилна дисфункция не е ранно усложнение на диабета. Всъщност е закъсняло усложнение, причинено от промени в нервните функции.“
„Тези данни показват, че мъжете с еректилна дисфункция може да са имали диабет, но болестта да не е открита навреме“, добавя той.
Въпреки това, мъжете с импотентност, които са в ранен стадий на диабет могат да имат и друг медицински проблем, който няма нищо общо с диабет, но въпреки това може да доведе до еректилна дисфункция, казва д-р Зонзейн.
Според него, лекарите често са небрежни, когато питат пациентите си за тяхното сексуално здраве. „В клиничната практика ние не получаваме информация, когато пациентът страда от еректилна дисфункция“, казва той. „Лекарите трябва да получават повече информация, свързана със сексуалната функция, понеже импотентността може да бъде признак на недиагностициран диабет“, обяснява д-р Зонзейн.
„Диабетът не е доброкачествено заболяване“, казва той. „Ние трябва да направим диагностика възможно най-рано, за да предприемем навреме мерки за овладяване на болести като диабет тип 2“.
