Как мислите, какво обединява Бенджамин Франклин, Михаил Ломоносов, Томас Джеферсън,Аристотел, Гьоте, Леонардо Да Винчи?
Това, че всички те имат няколко любими занимания и изглежда, че нито от един от тях не е страдал, защото е трябвало да избира само едно от тях, на което да посвети целия си живот.
Всички те са така наречените сканери. Ако и вие сте като тях, то тази статия със сигурност е предназначена за вас.
Сканери и дайвъри – кои са те?
Още през 1994-та година е било измислено това деление – скенери и дайвъри. Забелязано било, че някои хора – дайвърите – си избират едно нещо, което да правят и спокойно се занимават с него дълги години.
Те сякаш достигат до истинските дълбини на тази дейност и се чувстват много комфортно от това.
Скенерите пък, напротив, постоянно сканират света и не могат да се спрат върху едно конкретно нещо.
Те могат едновременно да се интересуват от разработка на софтуерна платформа, архитектурата на Гауди, да изучават историята на салсата, политическото устройство на Хондурас, биографията на писателите от Ренесанса, а също и да пишат книги, да водят блог и да анализират големи обеми от данни.
За скенера светът е огромен калейдоскоп, който могат безкрайно да въртят в ръце и винаги да го виждат по различен начин.
Ако им се каже, че е необходимо да изберат само едно нещо и да го проучват задълбочено през целия им живот, това ще ги направи нещастни. Самата мисъл, че трябва да спрат на нещо конкретно, ги довежда до състояние на паника.
Разбира се, съвременният свят е изграден от дайвъри, които често казват на сканерите:
„Време е да се спреш и да определиш какво желаеш да правиш! Твоите връстници вече ръководят големи компании, а ти какво си постигнал?
Колко още може да прескачаш от едно нещо на друго? Така и целият ти живот ще мине. Според мен ти си мързелив и безотговорен.“
Сканерите обикновено биват наричани вятърничави, инфалтилни – накратко казано, не са наясно какво точно ги влече.
Паника на сканера
Барбара Шер, известен американски лайф куочър – превежда се като „треньор за живота“, разказва, че през 1994-та година, когато упоменала сканерите в своя бестселър „Да мечтаеш не е вредно“, започнала да получава десетки хиляди писма, чрез които хората искали да ѝ се отблагодарят за облекчението – „През целия си живот аз мислех, че нещо ми има.
На мен ми се искаше, както моите връстници, и аз да съм експерт в някаква област. Но постоянно прескачам от една дейност в друга. Сега знам, че съм сканер. Но какво да се прави по-нататък?“.
И тогава Барбара написала отделна книга за сканери „Откажете се да избирате“, в която описала 50 вида професии и 40 модела на жизнено устройство за сканери.
„Убедена съм, че да бъдеш сканер – това е рядък и удивителен дар. Животът е подарил на тези хора, към които се отнасям и аз, специфичната способност да виждат света, която трябва да използват.“ – посочва Барбара Шер.
Тя дава съвет на тези от нас, които са не могат да изберат само едно нещо, което да правят да започват от малкото, но незабавно и да не се безпокоят дали ще завършат вече започнатото.
