Срамът – това е болезнено усещане за собствена недъгавост или непълноценност. Понякога е толкова мъчителен, че по всякакъв начин се опитваме да се избавим от това напрежение.
Но когато срамът е скрит някъде дълбоко в нас, неговото разрушително влияние само се усилва.
Кои са типичните проблеми, свързани със скритият срам, които най-често се откриват при психотерапия. Първата стъпка към изцелението и личностното развитие е осъзнаването и признаването на срама, скрит дълбоко.
Най-типичните проявления на скрития срам
Защитно-агресивно поведение
Опитваме се да се защититим от неприятните чувства и преживявания. Често не позволяваме на себе си да усещаме срам, защото това е твърде мъчително за нас.
Например, ако вашият партньор изразява недоволство от това, че сте закъснели за обяд, тогава можете да му отговорите нещо от рода, че миналата седмица сте закъснели за киното, защото той се е готвел твърде дълго.
Защитно-агресивните проявления – това е способ прехвърляне на отговорност за собственото поведение. Ако за нас отговорността е равносилна на признание на вината, ние ще я избягваме.
Ще намерим начин да пренесем нашия срам върху някого другиго, започвайки да прехвърляме обвиненията по негов адрес. Ако някой се осмели да заяви, че ние сме идеални в нещо, започваме бурно да се възмущаваме.
Но ако не сме притиснати от товара на срама, то бихме могли да осъзнаем, че партньорът ни страда заради нашето закъснение. Проблемът съвсем не е в това, че с нас нещо не е както трябва.
Ако нещо ни кара да чувстваме срам, когато сме направили нещо болезнено или сме предизвикали нечие недоволство, често започваме агресивно да се защитаваме, вместо просто да разберем какво чувства другият човек, и да се извиним, ако е нужно.
Перфекционизъм
Скритият срам често се проявява в нереалистичен стремеж да бъдем идеални във всичко и да го правим така. Струва ни се, че ако сме идеални, никой няма да може да ни критикува и да се срамува.
Перфекционистът толкова е притиснат от срама, че не може да си позволи да има никакви човешки слабости.
Казват, че перфекционистът – това е човек, за когото е непоносимо да направи една и съща грешка втори път. Често толкова е потиснат от срама, че не може да си позволи да има каквито и да е естествени човешки слабости.
Винаги трябва да показва на света някаква фасада, която изглежда безупречно. Губи много време, за да се погрижи за външността си. Постоянно репетира предварително, за да не предизвиква неодобрение и насмешка.
Опитите през цялото време да отговаря на някакъв недостижим идеал отнема много време. Срамът, който ни гони в тази борба за хоризонта, и в крайна сметка ни води до изтощение.
Идеални хора в този свят няма. Опитвайки се да станем някой, който всъщност не сме, за да избегнем срама и осъждането, губим връзката със своето истинско аз.
Постоянни ненужни извинения, или неспособност да се извиняваме изобщо
Заради скрит срам можем постоянно да се извиняваме и да се опитваме на всички да угодим. Априори сме убедени, че винаги не сме прави, а другите са.
През цялото време се извиняваме, опитвайки се да избегнем осъждането, критиките и конфликтите. Ако срамът отслабва нашето усещане за собствено АЗ, можем да започнем изобщо да избягваме междуличностното общуване.
