Бъбреците са чифтни органи, в задната част на коремната кухина, които притежават жизненоважни функции. Те отделят отпадните продукти от тялото чрез урината, филтрират кръвта, която се изпраща към сърцето, филтрира отпадните продукти от храната, лекарства и вредни субстанции, има роля в производството на еритроцити, регулира кръвното налягане, участва при филтрирането на минералите в кръвта и т.н.
Един от десет възрастни по света страда от хронична бъбречна недостатъчност.
Какво представлява хроничната бъбречна недостатъчност
Хроничната бъбречна недостатъчност е клинично-лабораторен синдром, при който е нарушена функцията на бъбреците. Много често, това състояние се диагностицира случайно, без пациентът да е имал предходни оплаквания.
Когато бъбреците са подложени на „изпитание“, поради комплекс от фактори, бъбреците се опитват да наваксат и произвеждат повече урина, която обаче не е качествена и не успява да прочисти, адекватно, организма от токсини, продукти от обмяната и т.н.
Как се увреждат бъбречните функции
При хроничната бъбречна недостатъчност се нарушава екскреторната (отделителна), регулиращата и ендокринната функция на бъбреците. Бъбреците се увреждат по различни начини: автоимунни механизми, дистрофични промени, съдови аномалии и др.
Характерна особеност при развитието на хронична бъбречна недостатъчност е, че при началните стадии от увреждането на нефроните , те увеличават многократно своята екскреторна функция.
Когато над 60% от нефроните не могат да функционират възниква и началния стадий на хронична бъбречна недостатъчност. Терминалната хронична бъбречна недостатъчност е състояние, при което са увредени над 90% от функциониращите нефрони.
Какви са проявите на хроничната бъбречна недостатъчност
В т.нар. компенсиран стадий на бъбречна недостатъчност, болните особени оплаквания. Оплакванията, ако има такива, са от страна на основното заболяване, например анемия и хипертония. В този етап от развитието на болестта, за наличието на бъбречен проблем може да се съди само по изследването на креатининовия клирънс.
Началния стадий на болестта, се характеризира със следните оплаквания: обща отпадналост; липса на апетит, прекомерно уриниране и др.
С напредването на заболяването изникват и следните симптоми:
- Суха кожа с жълтеникав цвят;
- Нормохромна и нормоцитна анемия;
- Кусмаулово дишане (шумно и дълбоко);
- Белодробен оток;
- Пневмония;
- Артериална хипертония;
- Сърдечна недостатъчност;
- Полиневрити;
- Намалена зрителна острота;
- Остеомалация и остеопороза;
- И др.
Лечение на бъбречната недостатъчност
Медикаментозното лечение цели третирането на основното бъбречно заболяване, а при напредналия и терминалния стадий, медикаменти се изписват с цел симптоматично облекчаване. Много е важно, при установена хронична бъбречна недостатъчност, да се проследяват редовно нивата на серумния креатинин и креатининовия клирънс, за да се определи дали болният трябва да бъде подложен на хемодиализа.
Паралелно с терапията е важно болните на ограничат приема на протеини и мазнини в диетата си, както и готварската сол.
По възможност е необходимо да се извърши бъбречна трансплантация.
