Бъбреците са чифтни органи, в задната част на коремната кухина, които притежават жизненоважни функции. Те отделят отпадните продукти от тялото чрез урината, филтрират кръвта, която се изпраща към сърцето, филтрира отпадните продукти от храната, лекарства и вредни субстанции, има роля в производството на еритроцити, регулира кръвното налягане, участва при филтрирането на минералите в кръвта и т.н.

Един от десет възрастни по света страда от хронична бъбречна недостатъчност.

Какво представлява хроничната бъбречна недостатъчност

Хроничната бъбречна недостатъчност е клинично-лабораторен синдром, при който е нарушена функцията на бъбреците. Много често, това състояние се диагностицира случайно, без пациентът да е имал предходни оплаквания.

Когато бъбреците са подложени на „изпитание“, поради комплекс от фактори, бъбреците се опитват да наваксат и произвеждат повече урина, която обаче не е качествена и не успява да прочисти, адекватно, организма от токсини, продукти от обмяната и т.н.

Как се увреждат бъбречните функции

При хроничната бъбречна недостатъчност се нарушава екскреторната (отделителна), регулиращата и ендокринната функция на бъбреците. Бъбреците се увреждат по различни начини: автоимунни механизми, дистрофични промени, съдови аномалии и др.

Характерна особеност при развитието на хронична бъбречна недостатъчност е, че при началните стадии от увреждането на нефроните , те увеличават многократно своята екскреторна функция.

Когато над 60% от нефроните не могат да функционират възниква и началния стадий на хронична бъбречна недостатъчност. Терминалната хронична бъбречна недостатъчност е състояние, при което са увредени над 90% от функциониращите нефрони.

Какви са проявите на хроничната бъбречна недостатъчност

В т.нар. компенсиран стадий на бъбречна недостатъчност, болните особени оплаквания. Оплакванията, ако има такива, са от страна на основното заболяване, например анемия и хипертония. В този етап от развитието на болестта, за наличието на бъбречен проблем може да се съди само по изследването на креатининовия клирънс.

Началния стадий на болестта, се характеризира със следните оплаквания: обща отпадналост; липса на апетит, прекомерно уриниране и др.

С напредването на заболяването изникват и следните симптоми:

  • Суха кожа с жълтеникав цвят;
  • Нормохромна и нормоцитна анемия;
  • Кусмаулово дишане (шумно и дълбоко);
  • Белодробен оток;
  • Пневмония;
  • Артериална хипертония;
  • Сърдечна недостатъчност;
  • Полиневрити;
  • Намалена зрителна острота;
  • Остеомалация и остеопороза;
  • И др.

Лечение на бъбречната недостатъчност

Медикаментозното лечение цели третирането на основното бъбречно заболяване, а при напредналия и терминалния стадий, медикаменти се изписват с цел симптоматично облекчаване. Много е важно, при установена хронична бъбречна недостатъчност, да се проследяват редовно нивата на серумния креатинин и креатининовия клирънс, за да се определи дали болният трябва да бъде подложен на хемодиализа.

Паралелно с терапията е важно болните на ограничат приема на протеини и мазнини в диетата си, както и готварската сол.

По възможност е необходимо да се извърши бъбречна трансплантация.