Жълтеницата, както подсказва и името на заболяването, се изразява с жълто оцветяване на кожата склерите и лигавиците. Появата на жълтеница може да се дължи на много причини.

В днешната статия ще ви разкажем повече за това състояние и ще разберете как да го разпознавате.

Как възниква жълтеницата

Жълтеницата или иктер бива различни видове и може да се дължи на различни болестни състояния. Общото при различните видове жълтеница е повишаването на жлъчните пигменти в кръвта и телесните течности, заради което се наблюдава промяна в цвета на всички органи.

Освен промяната в цвета на вътрешните органи и кожата, промяна в цвета се наблюдава в урината и изпражненията. За да разберем механизма на възникване на жълтеницата, трябва да се разгледат различните видове жълтеница.

Основно тя се дели на физиологична, лъжлива и патологична жълтеница.

Физиологична жълтеница

Физиологичната жълтеница не е болестно състояние. Тя се среща при всяко новородено бебе. За нормалното развитие на плода, са необходими по-голям брой еритроцити (червени кръвни телца).

След като се роди бебето, броят еритроцити се редуцира рязко, заради прекъсването на пъпната връв. Детето започва да диша самостоятелно и движението на потокът от кръв в тялото се променя.

Излишните червени кръвни клетки се разрушават, а заедно с това се увеличават и жлъчните пигменти в кръвта и кожата и видимите лигавици. В по-голямата част от случаите, жълтеницата не води до увреждания.

Лъжлива жълтеница

Дължи се на продължителната консумация на голямо количество плодове и зеленчуци, богати на каротин, като тиква и моркови. Псевдоиктерът може да се предизвика и от някои медикаменти.

При този вид жълтеница не се наблюдава промяна в цвета на урината и повишаване на нивата на билирубина в кръвта.

Патологична жълтеница

Болестната жълтеница може да бъде хемолитична, паренхимна или механична.

  • Хемолитична

Хемолизата представлява процес на разрушаване на еритроцитите. Вследствие на масивното разрушаване на голямо количество еритроцити, се образува голямо количество индиректен билирубин, от него в клетките, участващи в структурата на черния дроб, се образува голямо количество директен билирубин.

В червата се формира голямо количество уробилиноген. Изпражненията и урината помътняват.

  • Хепатоцелуларна (паренхимна)

Развива се при увреждане на хепатоцитите от различни причини, например вирусни хепатити, интоксикации или чернодробна цироза. Увеличават се както конюгирания билирубин, така и неконюгирания билирубин. Изпражненията не се променят.

  • Механична (обструктивна)

Нарушава се проходимостта на жлъчните канали и конюгирания билирубин от черния дроб, не може да постъпи в червата. От своя страна, тя може да бъде екстра- и интрахепатална.

Екстрахепаталната може да възникне заради жлъчни камъни или карцином на панкреаса. Интрахепаталната се причинява заради някои медикаменти или възпален жлъчни канали. Повишава се директния билирубин. Урината и изпражненията са ахолични.