Капризничи ли твърде често детето ви? Постоянно плаче, крещи, охка, а ако се откъснете от домакинската работа, не ви разрешава да разговаряте с никого? Как да приучите детето към самостоятелност и как да определите границата между необходимото и излишното внимание?
Количеството време, което детето може да прекарва самостоятелно зависи от много фактори – от възрастта, характера, типа темперамент, от обичайния начин на отношение с възрастните.
Въпреки различията за всички деца е важно да усещат своята значимост и ценност в семейството, да се чувстват нужни, полезни и необходими.
Австралийският психолог, професор Рудолф Дрейкурс, посочва, че в свое интервю пред медия в Сидни, че детето търсещо внимание, по този начин съобщава за своите проблеми и тогава първият въпрос, който сме длъжни да зададем на себе си като родители е – а какво детето се опитва да ми каже със своето поведение?
И така – за какво може да свидетелства постоянното изискване на внимание и какво да правим в такава ситуация?
1. На детето не му се отказва нищо
Някои родители са убедени, че думата „не“ вреди на формиращата се психика на детето. Те смятат, че децата, знаещи, че могат да получат всичко каквото желаят постигат много в живота.
Обикновено такива родители изпадат в крайност, а тяхното дете не познава нито физически, нито психологически граници или накратко казано „им увисват на шията“.
Как да реагирате? Ако детето изисква внимание в момент, когато вие сте заети, не следва да изоставяте задачите си, просто му кажете: „След 15 минути ще се освободя и ние ще направим заедно, каквото кажеш“.
След като детето ви почака толкова, колкото сте го помолили, се опитайте да не забравяте да му благодарите: „Благодаря, че изчака. С какво мога да ти помогна?“
2. Родителите ги няма, когато те са така нужни на детето
Детето не е убедено, че ще може да си „осигури достъп“ до родителите, когато има нужда, затова се опитва да си осигури „запас“ от внимание.
Вирджиния Сатир, американски психотерапевт, автор на 5 книги, известна като „майка на семейна терапия“, пише: „Необходими са ни 4 прегръдки на ден за преживяване, 8 за подкрепа и 12 – за растеж“.
Какво да правите? Разберете се с детето, че 30 минути преди лягане ще принадлежите само на него или се заемете с домакинската работа заедно. Общувайте, слушайте разказите на детето за това как е преминал денят му, за проблемите и тревогите му, за постиженията и победите.
Ако детето не получава позитивно отношение под формата на усмивки, прегръдки, съвместни игри, тогава значимо става всяко внимание, включително и негативното – крещене,шамари, ругатни.
3. Детето не е научено да стои само
Често се случва така, че родителите сами предизвикват зависимост у детето, от което самите те страдат. Понякога детето играе, майката го наблюдава, а следва му казва: „Неправилно, дай, аз ще ти покажа!“
Следващият път детето ще се усъмни в своите възможности и ще започне да се бои да направи нещо самостоятелно.
Какво да направите в такъв случай? Днес ще направим нещо заедно с детето, а утре ще му го оставим да направи нещо само. Сега ние подреждаме пъзел заедно, а след това му казваме, то само да събере.
