Информационният шум е бичът на нашето време, и от него трябва да се пазим. Кои са основните негови източници и какви са начините за борба с тях?

Какво представлява информационният шум?

Днес вероятно на повечето от нас ни е направило впечатление, че много хора не разбират много добре темата, която активно дискутират.

Те твърдят, че знаят много по този въпрос, но по време на дискусията някак се усещат само повърхностни знания, и дори агресивни такива. Повечето хора не разбират причинно-следствените връзки в огромния обем получавана информация.

Понастоящем сме свидетели на информационна революция, информацията престана да бъде недостъпна, ценна и фундаментална.

По-рано, за да се сдобием с продавана книга, трябваше да се редим по опашки или можеше да си я набавим едва след години – такива издания бяха направо златни.

Специални обучаващи курсове за обикновените работещи хора нямаше. Рецептите за приготвяне на храна се предаваха по наследство, а съветите на по-възрастните от нас смятахме за най-важни.

Днес само с едно натискане на мишката можем да проучим Вселената, да научим правилата за ръководене на бизнес, да прочетем 25 рецепти за приготвяне на зеленчукова салата, да разберем как да монтираме гипскартона. Прибавете към това блог постовете, харесванията, цитатите, електронната поща и телевизията.

Информационният шум – това е неофициален поток от информация, в който полезността на получените данни е право пропорционална на количеството на тези данни.

Понятието „сигнал/шум“ съществува при предаването на данни. То определя количеството и качеството на приеманата информация относно шума, който възниква при предаването на информация от източника до приемника.

Така че, ако шумът е силен или преобладава над полезността на информацията, то системата няма да работи устойчиво, освен това ще възникват и грешки, неправилно ще се изпълняват поставените задачи. Всичко гореизложено може да се отнесе и към човека.

За да повишат качеството на приеманата информация, инженерите поставят филтри или усъвършенстват източника или приемника. В ситуацията с хората могат да извършат подобни действия.

В какво се състои опасността?

По-рано се ценеше умението добре да се възприема информацията, да се усвоява, и най-важното да се използва. Сега не е много по-различно – човек трябва да умее да подрежда и да филтрира потоците от информация и най-важното да търси този ефект. Усещате ли разликата?

Неслучайно се появиха сайтове, които предлагат съхранение на информация в облака.

Човешкият мозък не е в състояние да усвои цялата информация, той просто помни къде се съхранява. Той вече не желае да помни причинно-следствените връзки. Мозъкът се превръща в бърз компютър.

Опасността не се състои в това, че компютърът ще започни да мисли като човек, а в това, че ние ще започнем да мислим като компютри.

Човекът сега не желае да анализира и възприема информацията, той започна да свиква към обичайния информационен поток.

Източници на шума

1. Телевизор

Основният злодей на нашето време. Мегапоток от ненужна информация – реклама, ТВ-шоута, новини, филми, а също и простото превключване на каналите в търсене на нещо по-интересно.

2. Интернет

Вторият по величина генератор на информационен шум. С появата на Интернет се разрушиха всички бариери и пътища към нужната и ненужната информация.

Човек предполага, че владее ситуацията в Интернет, тъй като попада там, където желае, но по-скоро не е в състояние да отсее нужното от ненужното.