Никой не е застрахован от провал.
За да се научим да се справяме с горчивината от пораженията и да се движим напред, трябва да сме наясно как работи мозъка при толкова неблагоприятни обстоятелства.
Фридрих Ницше е твърдял, че това, което не ни убива, ни прави по-силни.
В това има до известна степен истина.
Неуспехите, които се налага да преживяваме, ни правят по-мъдри и по-търпими към чуждите провали.
Но е вярно и това, че бедата не идва сама и след един провал следват още няколко.
Оказва се, че черните линии имат своето биологично обяснение.
Защо не ни върви?
Всеки път, когато спечелим, мозъкът реагира с освобождаване на тестостерон и допамин.
С времето този сигнал започва да влияе на умствената дейност.
При животните по-силните индивиди обикновено стават по-умни, по-издръжливи, по-уверени, следователно успехът по-лесно им се получава в бъдеще.
Биолозите наричат това ефект на победителя, и при хората работи по абсолютно същия начин.
Макар и терминът „ефект на загубилия“ в науката да не съществува, всъщност се проявява по подобен начин.
В противовес на афоризма на Ницше е следното: това, което не ни убива, ни прави по-слаби.
Изследвания показват, че провалите отслабват концентрацията и се отразяват неблагоприятно на резултатите от бъдещата дейност.
Така на учащите, на които се внушава, че се представят по-лошо от другите, действително показвали по-слабо усвояване на материала.
Когато се провалим веднъж, при нов опит за постигане на същата цел е голяма вероятността, отново нищо да не ни се получи.
Когато допуснем грешка, отново правим нещо неправилно и така закрепваме неуспехите си.
Това обяснява защо след един провал следват поредица от други.
Как да разкъсаме веригата на неуспехите?
Следващият път, когато нещо върви не според плана, се постарайте да се въздържате от следващи действия, които не ви позволяват да вървите напред.
1. Не зацикляйте върху поражението
Винаги са ни казвали, че от грешките се учим, затова трябва внимателно да ги обмислим.
Но някои изследвания показват, че безпокойството, тревожността и вълненията заради провала са основни причини за нарушения на работоспособността.
Зациклянето върху провалите пречи на ефективното разрешаване на проблеми.
Когато смятате неуспехите за лични трагедии, се развива неувереност и стресът нараства.
В мозъка се закрепват непроизволни реактивни невронни връзки.
И с всеки следващ път мозъкът все по-трудно се справя с решението на задачите, с които се сблъсквате и с контрола на емоционалното състояние.
Изследователите смятат, че е най-добре да си представяме как отминалите провали намаляват и просто изчезват.
Веднага щом сте извлекли урок от неуспехите, спрете да мислите за тях.
Постарайте се да запазите оптимизъм, тъй като положителната настройка способства за успех във всички сфери на живота.
2. Не плашете сами себе си
Този, който е претърпял поражение, няма да поиска да преживее това още веднъж, особено в същата сфера на дейност.
Това е причината понякога подсъзнателно да си даваме насоки от рода „направи така както следва, иначе ще стане както миналия път“.
Психолозите наричат това мотивация за избягване на неуспехи.
Но подобна мотивация повишава тревогата, предизвикана от страха от възможен провал.
В крайна сметка работоспособността се понижава.
Поставяйте си положителни цели и отбелязвайте, дори малките победи.
Когато възнамерявате да постигнете нещо, помнете, че понятните позитивни цели мотивират по-добре от неясните и плашещи.
