Всеки от нас е забелязвал, че когато му се наложи да прекара нощта на легло, което не е неговото и на място, на което не е спал досега, качеството на съня се влошава и дори понякога изобщо заспиването не е възможно.
Наскоро стана известно защо човек се чувства неспокоен, когато спи на място, което не познава.
Поне през първата нощ в чуждо легло, а при някои хора и повече време, лявото полукълбо на мозъка остава будно, за да дебне, докато дясното се е отдало през това време на почивка.
Предполага се, че този биологичен механизъм е останал от времето на първобитния строй, когато е осигурявал подготвеността на нашите прадеди към евентуално възникване на заплаха за живота през нощта – в повечето случаи потенциални нападения на животни.
Макар и да са минали няколко стотици хиляди години от тогава на доста от жителите на обезлюдените български села им се налага да бъдат нащрек през нощта, използвайки този механизъм останал им от прадедите, за да се предпазят от нападение и дори убийство.
Следователно в родните условия все още има потребност този биологичен механизъм - едната половина на мозъка да остава нащрек през нощта.
Учените достигат до заключенията си след като провели експеримент с 35 студенти, като изследвали техните мозъчни вълни, и констатирали, че се забавят, когато мозъкът навлезе в състояние на дълбок сън, като ефектът на забавяне е значително по-силно изразен в дясното полукълбо през първата вечер от експеримента.
Но след първата нощ тази разлика между двете полукълба намалява, и заключението е, че мозъкът се коригира, когато „опознае“ средата, в която човек ляга да спи.
Когато си лягаме на непознато място, например в гората, което е малко вероятно да ни се наложи днес, и няма как да сме наясно колко хищници има наоколо, със сигурност има нужда едната половина от мозъка ни да бъде в режим на готовност и съответно да сигнализира, ако се появи заплаха през нощта, отбелязва Нилс Ратенборг, който анализира моделите на сънно поведение при птиците в Института Макс Планк, сектор орнитология.
В подкрепа на направените заключения, изследователите пуснали на спящите студенти повтарящи стандартни тонове, които обаче били последвани от един единствен необичаен, нехарактерен за мястото, на което участващите в експеримента спели.
Когато човек е съвсем слабо унесен или спи леко, мозъкът му ще реагира на необичайния звук. Същото било наблюдавано и при спящите студенти.
След това изследователите усилили този необичаен звук до толкова, че да е достатъчно, за да се събуди някой от доброволците, който е заспал леко.
И установили, че студентите се събуждали по-бързо, ако необичайният звук произхождал от източник, който е по-близък до дясното им ухо, звуците от което пък чуваме с дясното полукълбо на мозъка.
Може да се приеме, че еволюционното предимство на тези механизми за реакция на мозъка не е толкова полезно за съвременния човек, тъй като, ако му се налага често да пътува по командировки и съответно да спи на различни места, това би му попречило да спи спокойно или пък изобщо да се наспива, докато пътува.
И редица изследвания показват, че работата, която е свързана с командировки много вреди на здравето. Да, на повечето ни звучи вълнуващо да обикаляме по света по работа, но спането на различни места всяка вечер, невъзможността за правилно хранене и почивка, с течение на времето си казват думата.
