„Възпитание с колан“ и непрекъснати забележки – как се отразява това на женската психика в зряла възраст?
Какво се случва с жените, които в детството са били сурово наказвани от своите бащи – шамаросвани, принуждавани да стоят в ъгъла, обиждани, унижавани.
Изисква ли се много време за неутрализиране на последствията от бащината агресия?
Бащата за детето е олицетворение на сила и власт.
А за момичето таткото е и първият мъж в нейния живот, обект на поклонение.
Това е човекът, от когото трябва да чува, че е принцеса.
Какво се случва, ако бащата физически или морално потиска дъщеря си?
Както и всяко живо същество при нападение и на момиченцето не ѝ остава нищо друго, освен да се опита да се защити.
Животните се опитват да избягат, а ако не се получи – хапят, драскат, дерат.
Но къде да избяга едно момиченце от възпитателя – бащата, който вдига ръка срещу нея?
Първо срещу майката. Но как да постъпи тя?
Да защити или да се примири, да вземе детето и да си тръгне или да успокои дъщеря си, да поплаче и да я призове да потърпи.
Здравото поведение на майката е да каже на своя съпруг да изчезне с този колан и никога повече да не посяга на детето, ако е трезвен.
Или да вземе децата и да напусне дома, ако мъжът е пиян и агресивен. Нищо няма да се оправи, ако пред очите на децата мъжът бие тяхната майка.
Но това може да стане, ако има къде да отиде.
Понякога за това са нужни време и ресурси.
Ако няма, единственото, което остава е майката да съчувства и да моли детето за прошка, че като майка не може да му осигури безопасност.
Това е неговото тяло и никой няма право да го наранява. Дори и с възпитателна цел.
Възпитанието с колан е физическо насилие, което нарушава физическата цялост на кожата и на меките тъкани на детето.
И дори показването на колана е насилие: детето в съзнанието си изгражда картината на ужаса, при който получава удари по тялото с този колан.
Страхът превръща бащата в чудовище, а майката – в жертва.
Послушанието е именно от страх, а не от неразбиране на ситуацията.
Това не е възпитание, а дресиране.
За малкото момиченце бащата е на практика Бог.
Силен, решителен и умел.
Таткото е най-надеждната опора, за която си мечтае всяка една жена и търси тази опора в другите мъже.
Момиченцето е 15 килограма, а бащата – 80.
Представете си размерът на бащините ръце, на които се уповава малкото момиченце.
Ако ръцете покриват целия му гръб, с такава опора няма нищо страшно на този свят.
Освен едно – ако тези ръце вземат колана, ако бият.
В такива случаи, дори при обикновено крещене на таткото, цялото тяло на момиченцето се парализира.
Защо се случва така? Защото в този момент светът я предава.
Светът е страшно място, и няма защита от разгневения бог.
Какви връзки създават жените, чиито бащи са ги насилвали в детството?
Сценариите са 2: или подобен на бащата, властен и агресивен, или такъв, който и с пръст няма да я докосне.
Но вторият вариант е много измамен.
Външно такива мъже да не са агресивни, но може да проявяват пасивна агресия: да не ходят никъде, да си стоят вкъщи, да подценяват любимата.
Такъв мъж също наказва, но не директно, а скрито, подмолно.
