Въпреки, че не се говори много за този вид карцином, ракът на пикочния мехур е едно често срещано злокачествено заболяване в урологията. Туморите на пикочния мехур са между 5 и 10% от всички онкологични заболявания в света.
Симптомите могат да останат скрити за дълго време, а броят на хората в рисковите групи нараства все повече в наши дни. Затова, решихме да обърнем специално внимание на тази патология.
Как започва заболяването
В над 95% от случаите, този карцином започва от предно-клетъчния епител, отвътре на стената на пикочния мехур и затова той се определя като предноклетъчен карцином.
Ракът на пикочния мехур, както и всички злокачествени заболявания, започват развитието си от малък брой клетки, които са претърпели злокачествена трансформация и започват да се делят неконтролируемо, докато самата туморна формация не започне да „дава“ сериозни усложнения, засягащи целия организъм.
Отначало, тази злокачествена формация расте навътре към кухината на органа, а също така инвазира и самата стена. В последствие, ракът на пикочния мехур започва да прораства към съседно-разположените органи – простата при мъжете, матка при жените, дебело черво и др.
Кои хора спадат към рисковите групи
Все още, не са установени точно конкретни причини за развитието на този вид карцином. Онколозите и уролозите, обаче са установили, че под най-голям риск са поставени мъжете пушачи. Някои професии също застрашават работещите, като това са хората работещи с бензин, нафталин и т.н.
Каква е изявата на това злокачествено заболяване
Дълго време след началото на развитие на заболяването, то остава „скрито“. Коварното при този рак е, че той протича без болки и дискомфорт, а единствената изява, в по-голямата част от случаите, е хематурията (отделянето на кръв с урината).
Този симптом не е постоянен и не предизвиква дискомфорт или болка при уриниране. Характерното е наличието на кръв в урината през 3-4 дни. В по-лошия вариант, хематурията може да остане скрита (т.нар. микроскопска хематурия), когато наличието на кръв може да се установи само лабораторно, а самата урина е с непроменен цвят.
С напредването на заболяването, някои пациенти съобщават за отделянето на тъмни съсиреци при уриниране, като по-големите съсиреци могат да нарушат възможността за спонтанно уриниране.
Отделянето на кръв води до развитие на анемия, а тя от своя страна, води до обща отпадналост, ускорен сърдечен ритъм, бледа кожа и др. Друг симптом, който се проявява във вече напредналите стадии е тежестта и болката в кръста, което се дължи на запушване на отвора на уретера от туморната формация.
