Калолечението е целебна практика, корените на която водят в далечното минало. Лечебните свойства на определените калови смеси зависят от техния състав.
По състав /който се определя от местонахождението на калта/ се класифицират сулфидни, торфени, сапропелови и хидротермални кални смеси.
Ефектът от калолечението зависи и от концентрацията на наносната смес – различават се слаби, средни и силни концентрации.
Самата процедура по нанасяне на калта най-често се състои в следното:
• Вана – пациентът с цялото си тяло се потапя в съда, пълен с лечебна кал;
• Увиване – калта се нанася върху определен материал – тъкан или платно, в който впоследствие тялото се увива.
• Апликация – върху отделните части на същите тези тъкани или платна се нанася кал и след това се прилепват към тялото епизодично. Възможно е такова нанасяне на кал директно върху кожата, без да се използват други материали.
• Маски – по технология подобна на апликацията, но най-често на такъв вид калолечение се подлагат лицето, скалпа и китките на ръцете.
Лечението с кал притежава противовъзпалително и противогнойна, тонизираща или обратно, отпускащо действие. От какво се обуславя целебността на тази терапия? На първо място, терапевтичен ефект се постига за сметка на топлофизичното въздействие на калта върху кожата.
На второ място, съставът на калта съдържа в себе си богат витаминно-минерален комплекс , който прониква в организма, след като известно време сместа престои върху кожата.
На трето място, калта притежава собствена специфична микрофлора, в чийто състав присъстват както гореспоменатите витамини и микроелементи, така и полезни микроорганизми и хормоноподбни вещества.
Необходими са препоръки от лекар, преди да се премине към използването на кал за лечебни цели. Медицинският специалист може да избере този терапевтичен метод, поради следните негови въздействия:
• Нормализация на обменните процеси в организма;
• Стимулация на отделителната функция на кожата, в резултат на което се подобрява и ускорява извеждането чрез порите на токсини, пот и прочие отпадни вещества от обмяната на веществата.
• Активизация на кислородния обмен, циркулация на кръвта и лимфата в оргавизма;
• Стимулация на функцията на нервната система;
• Укрепване на общия имунитет;
• Притежава антибактериален и болкоуспокояващ ефект;
Калолечението може да бъде ефективно при следните заболявания:
• Патологии на опорно-двигателната система;
• Заболявания на ставите – артрит, ревматизъм, остатъчни аномалии след травми;
• Аномалии на костните тъкани – например, остеомиелит;
• Заболявания на пикочно-половата система с възпалителен и инфекциозен произход, също и безплодие.
• Патологии на жлъчния мехур;
• Заболявания на нервната система – полиомиелити, неврити, плексити, радикулити;
• Някои заболявания на кожата и съдовете и на кожата – псориазис, склеродермия, разновидности на дерматози и дерматити;
Въпреки това съставът и свойствата на лечебната кал определят и противопоказанията за нейното използване:
• Различен вид кръвотечения;
• Туберкулоза;
• Злокачествени образувания;
• Повишена телесна температура;
• Бременност и период на лактация;
• Заболявания на сърдечно-съдовата система – стенокардия, хипертония, аритмия, атеросклероза и пр.
• Прекомерно изтощение и отслабване на организма;
В рамките на калолечението с кал пациентите се изпращат в центрове за рехабилитация, изградени в близост до находищата на лечебната кал.
В България най-посещавано дестинация за калолечение е град Поморие, където Поморийското лиманно езеро се явява естествено находище на лечебна кал.
У нас естествени по-посещавани находища на лечебна кал са, освен Поморийското и Варненското и Бургаското езеро, а също и езерото Наневска тузла /погрешно назовавано Тауклиман – в превод Птичи залив/.
