Диагностиката на лекарствената алергия обикновено се извършва въз основа на снемане на анамнезата от лекар. Но понякога това не е достатъчно, и на специалиста му предстои да открие тези лекарства, към които пациентът развива алергия.
Как се прави това?
С увеличаването на количеството на лекарствата зачестяват и случаите на алергии, и дори може да се каже, че вече са изключително често явление.
Масло в огъня наливат препаратите, които се продават свободно, без рецепта. У нас случаите на алергични реакции биха били много по-малко, ако държавата чрез отговорните си органи – МЗ и изпълнителната агенция по лекарствата следеше как се отпускат препарати на потребителите.
В ситуацията, когато на практика всеки антибиотик може да се вземе без рецепта, положението все повече ще се влошава.
Ситуацията се усложнява и това, че често пациентите не забелязват алергичните реакции към даден препарат, поради незначителните нейни проявления.
Но това не означава, че тази реакция ще бъде винаги такава. При следващ прием интензитетът на симптомите съществено се усилва.
Важно!
Проби за наличие на алергия се дават, ако възникват алергични реакции, а причината не е известна, тоест за да бъде изяснена. Ако ни е известно, че имаме алергия към портокали защо трябва да продължаваме да ги ядем?
Към какви препарати най-често се развива алергия?
Алергични реакции могат да се развият към всеки препарат, дори към витаминно-минерални комплекси и препарати, които са предназначени за облекчаване на алергични симптоми.
В листовката на всеки медикамент се посочва, че при някои хора е възможна свръхчувствителност към активните вещества на лекарството.
Но за най-агресивни се смятат антибиотиците, локалните обезболяващи и противовъзпалителните средства. Често алергия се развива вследствие на прием на препарати от натурален произход, приготвени на основа на животински белтък.
Специфично лечение на алергия към лекарства не съществува, но при откриване на препаратите, които я причиняват този проблем успешно може да се избегне, като лекарствата, които предизвикват алергия , бъдат заменени с други.
Диагностика на лекарствена алергия
Подбират се специфични антигени с метода на кожните проби или пък се установяват антитела чрез изследване на кръвна проба.
Обикновено кожните проби се извършват чрез метода на скарификация. Това означава, че на кожата на изследвания се правят миниатюрни разрези, на които се нанася предполагаемият алерген – разтвор на лекарствения препарат.
Ако се развие местна реакция, това означава, че човек има алергия към този медикамент или към активното му вещество.
Преди обаче да се извърши този алергичен тест, е необходимо да снеме пълна анамнеза. Винаги е възможна псевдоалергична реакция или пък банално предозиране, вследствие на които у човек се развиват странични ефекти, които погрешно се приемат за алергия.
Лекарят много внимателно анализира тези симптоми и точно определя проявлението на алергичната реакция.
Информацията към какви препарати човек има алергия, понякога е жизнено необходима, особено при извънредни ситуации, когато от това може да зависи буквално живота.
Проблемът с диагностиката се задълбочава и от това, че обикновено на хората с хронични заболявания им се налага да приемат по няколко лекарства едновременно, и в тази ситуация много трудно би било възможно да се установи кое точно лекарство е причината за алергичната реакция.
А е възможно и няколко медикамента може да са причина за нея.
