Клиничната смърт е едно от най-загадъчните състояния в медицината. Разказите на хората, които са я преживели, до сега не могат да бъдат обяснени от научна гледна точка.
Какво представлява клиничната смърт и по какво се отличава от другото изключително тежко състояние, което се нарича кома?
В кой случай се говори за биологична смърт, и как протича възстановяването на болните, след като са били между 2 свята?
Какво е това клинична смърт?
Това е междинно състояние между живота и смъртта. То е обратимо, тоест при условията на провеждане на определени медицински мероприятия жизнената дейност на човешкия организъм може да се възстанови напълно.
Но продължителността на клиничната смърт до преминаването ѝ в биологична е много малко и е 4-6 минути. Затова от скоростта на провеждането на мероприятията по реанимация зависи по-нататъшната съдба на човека.
Особеност на клиничната смърт е това, че при това състояние се прекратява дишането и работата на сърцето, но клетките на нервната система, и по-точно на главния мозък, все още не са подложени на необратими изменения за сметка на наличния запас от енергия.
Но стига съвсем за малко, тъй като невроните са много чувствителни към хипоксия. Ако работата на сърцето и процесът на дишане не бъдат възстановени изкуствено в рамките на няколко минути, те загиват, и в такъв случай се констатира биологична смърт.
Как се определя клинична смърт?
Състоянието само по себе си представлява съчетание на следните признаци:
• Дълбока кома, при която липсва съзнание и реакция на зениците на светлина. Това може да се определи визуално, като се насочи фенерче към отворено око.
• Асистолия, или липса на сърдечна дейност – като е важно наличието на пулс да се определя на сънната артерия, а не на предмишницата, и не се прослушват ударите на сърцето през гръдния кош. Тъй като при някои тежки състояния, които се съпровождат с изразено понижаване на кръвното, пулсацията на лъчевата артерия може да бъде много слаба, практически неосезаема, а и при много пълен човек биенето на сърцето също е приглушено.
• Апнея, или липса на самостоятелно дишане. За да се разбере, диша ли човек или не, е необходимо да се поднесе към носа му тънка хартия или тъкан и да се определи дали има движение под влияние на струята вдишан въздух.
Колко продължава клиничната смърт?
Както вече бе казано по-горе, клиничната смърт продължава до момента на необратимата гибел на невроните на главния мозък.
Средно от момента на прекратяване на спонтанното дишане и сърцебиене до настъпването на биологична смърт изминават около 4-6 минути.
Но на това времетраене влияят различни фактори.
В някои условия продължителността на този междинен период значително се увеличава, и това дава допълнителен шанс на хората, които провеждат мероприятия по реанимация, и на самия болен. Към тези ситуации се отнасят:
• Хипотермия – ниска температура на тялото и/или на околната среда;
• Спиране на сърцето в резултат на токов удар;
• При удавяне;
• Под действие на различни лекарствени средства – тази точка е актуална, когато на болния му оказват помощ лекари или изначално се намира в отделение по реанимация.
Какво преживява човек при клинична смърт?
Тунелът, който виждат повечето от хората в това състояние е в резултат на хипоксия на зрителните отдели на мозъка и свиване на полезрението. Усещането за полет и спокойствие – също се обяснява с исхемия на невроните.
Възстановяване след клинична смърт
Ако реанимацията е проведена правилно, в кратки срокове човек може да се завърне към предишния си начин на живот без никакви последствия.