Ревността е чувство, присъщо дори и за бебетата.
Френският психолог Анри Валон твърди, че децата на 9-месечна възраст вече са способни да изпитват ревност по отношение на своята майка.
Причина за нейната поява е страхът на детето да загуби любовта и грижата.
Детският опит на ревността залага основата за невротични разстройства в зряла възраст.
Затова е важно да се разбират причините за възникване на детска ревност.
Именно от поведението на майката зависи от нейното възникване, интензивност и продължителност.
Защо и от кого децата най-често ревнуват родителите си?
В началото на своя живот децата изпитват пасивна любов към своята майка.
Приемат нейната грижа като нещо дължимо.
В ранна детска възраст родителската любов наистина е жизнено необходима за нормално развитие.
До 3 години децата изобщо не се отделят от своята майка, възприемат се като част от нея.
Всяко странично посегателство върху нейните интереси отнема на детето базовото чувство за безопасност.
Осъзнаването, че майката трябва да се споделя с някого, поражда у него страх да не бъде изоставено, гняв, че любовта не стига само за него.
Възниква тревога, която се съпровожда с плач или с крясък.
Емоциите на страх и гняв в съвкупност съставляват чувство за ревност.
Основната причина за поява на тази емоция при децата е страх да не загубят любовта на своята майка.
Тъй като мама е най-значимият обект, те започват да ревнуват от таткото.
Те се опитват да привличат вниманието с плач, когато родителите ги оставят, за да останат насаме.
Или се стараят да се наместят между тях, за да ги разделят един от друг.
Известният психолог Зигмунд Фройд описва феномена на детската ревност.
Той казва, че у момченцата възниква Едипов комплекс – когато ревнува своята майка от таткото.
В този случай момчето възприема своя татко като съперник в борбата за майчина грижа.
При момичетата се изразява с комплекса на Електра.
Ревнуват татко от мама, възприемайки я като съперница.
Това чувство може да се прояви в позитивна и негативна форма.
Позитивна форма, когато се усеща любов и нежност едновременно.
Негативната предполага възникването на ревност и същевременно ненавист към родителя от един и същи пол.
Често възниква при поява на второ дете в семейството.
За децата е характерна егоцентричност, затова и не разбират защо се е появил още един.
Необходимостта да споделя любовта с друго дете може да се превърне в емоционално сътресение за първородното.
То възприема новия член на семейството като заместител и се държи агресивно по отношение на него.
По-големият ревнува по-малкия, тъй като на последния често се обръща повече внимание.
При достатъчно грижа и любов децата спират да изпитват такива чувства.
Как да видим ревност в детето?
Проявленията ѝ могат да се объркат с неудовлетворяване н всякакви други потребности.
И за да се разпознават нейните признаци, е важно да се забелязва какво предизвиква негативна реакция.
При бебето се изразява примитивно.
То ще крещи, плаче, капризничи, когато вниманието на мама е заето с татко или някой друг.
В този случай успокояването е възможно само с допълнителна порция внимание.
На 2-годишна възраст тази емоция се проявява под формата обида.
Характерно е нежелание за общуване, лошо настроение без видима причина.
Ревнувайки, първородните деца стават по-тревожни, спират да се хранят, спят неспокойно.
