Йогата отдавна се асоциира със здраве и гъвкавост. Но източната практика има и обратна тъмна страна, за която не е прието да се говори.
Споровете за възможната вреда от йогата започнаха преди няколко десетилетия.
Един от последните спорове, в който участвали множество практикуващи и противопоставящи се на йогата, беше през 2012 година. 30-годишен американски журналист увредил гръбнака си и дълго време се опитвал да възстанови подвижността с помощта на йога, но не постигнал успех.
Обезкуражен, той публикувал унищожителна статия за вредното въздействие на тази практика.
Журналистът се обърнал към йога гуруто Глен Блек. Известният инструктор е убеден, че по-голямата част от практикуващите йога трябва да прекратят занятията, ако не желаят да се озоват на болничното легло.
Неговото мнение е еднозначно – йогата е подходяща изключително за здрави хора в отлична спортна форма. През годините на своята кариера той е виждал как стотици начинаещи и професионалисти са травмирали своите тела.
Като доброто здравословно състояние не е показател – много заболявания се обострят в процеса на практикуването на йогата. Своята позиция обяснява с това, че на първо място практиката йога е разработена в Индия, където как да се стои със скръстени крака се учи от ранна детска възраст.
Съвсем различна е ситуацията със средностатистическия гражданин, който след 8 часа в офиса се опитва да прави асана куче с муцуната надолу и то нередовно.
На второ място, проблемът се задълбочава и от популярността на методиката. Например в САЩ броят на занимаващите се нарасна от 4 милиона през 2001 година до 20 милиона през 2011.
Увеличил се е и броят на слабограмотните инструктори, които не виждат особеностите на клиента. А много от тях в прекия и преносен смисъл притискат учениците си, за да не изостават от групата.
Най-опасните асани са базовите, например позата „куче с муцуната надолу“.
В опит да се харесат на инструктора и да отговарят на неговите изисквания, дори и по-гъвкавите обучаващи се увреждат ахилесовите си сухожилия.
Инструкторът по йога наблюдавал и травми на тазобедрените стави, когато става дума за ендопротезиране.
Изявленията на гуруто потвърждават многобройни публикации. Първите наблюдения се появиха в авторитетните научни медицински издания преди няколко десетки години. Лекарите регистрирали редица случаи – от леки увреждания до инвалидност.
Така например след усилена практика на ваджарасани – стоене на колене, на един студент започнали да му отказват краката. Лекарите намерили проблема, който се дължал на усукване на разклонение на седалищния нерв, преминаващ над коленете.
С подобен проблем започнали да се обръщат все нови и нови пациенти. На лекарите им се наложило да въведат дори и специален термин – йога отказ на краката. В йога практика има асани-сестри, които се допълват една друга, например сгъванията на колената, например трябва да се редуват с разтягания.
Тези асани са нужни са компенсация, за да се върне тялото в нормално състояние и да не се прехвърля напрежението върху следващата асана. Ако инструкторът забавя за компенсациите – това е повод да помислите дали той не е неподготвен.
По данни от проведено проучване в Австралия през 2012 година, всеки 5-ти анкетиран, който практикувал йога получавал някаква травма през последната година. Най-често те се случвали при опит да се направи позата лотос или да стойка на раменете.
