Хората се раждаме мързеливи и дори този факт беше наскоро доказан от учените.
Колкото и да се опитваме да се борим срещу това, желанието ни да се излежаваме цял ден в леглото, мечтаейки, броейки мухите, тъпчейки се с вредни храни или гледайки любимия ни сериал, просто ни е вродено.
Всеки си има такива дни – в които просто не може да намери достатъчно добра причина да се помръдне, камо ли да стане, да се облече, пък и да отиде на тренировка. Не! Просто не!
Разликата е, че някои хора си позволяват няколко такива дни в месеца, а при други се превръща във всекидневна практика. Това често води до затлъстяване, мускулна атрофия, лошо настроение, понижени нива на енергия и раздразнителност.
Разбира се, ефектите от един такъв ден, а не от такова ежедневие са абсолютно различни, дори противоположни – когато си позволят този ден активните хора успяват да му се насладят пълноценно, преди на следващия отново да се върнат към динамичния си начин на живот и да чакат с нетърпение следващата си почивка.
Всичко опира до баланс и умереност – крайностите никога не са хубаво нещо. Хората сме склонни да изпадаме в тях, а това е нещо, което трябва да променим, за да се насладим на един по-щастлив и красив живот.
Хубаво е да внасяме разнообразие – от всичко по малко. Така знаем, че не губим абсолютно нищо, но в същото време, когато нещата са в премерени граници, и не си вредим. Напротив, печелим повече опит, който може да ни бъде от полза след години.
Така е и при тренировките. На всеки му се случва просто да се събуди и да не иска да стъпва във фитнес залата. Да се чувства уморен, недоспал, недостатъчно отпочинал.
Очите му се затварят, а алармата продължава да звъни. Ако човек има воля, той въздъхва, става, приготвя се и тръгва на тренировка в изключително лошо настроение.
Това обаче оказва неблагоприятен ефект върху самата тренировка – без мотивация не става. Той не дава всичко от себе си, гледа да приключи по-бързо, за да се прибере и отпусне на мекото канапе и не изпълнява сериите правилно или с достатъчно голямо натоварване.
Изнервен, може да пропусне най-омразното си упражнение, което всъщност най-често се оказва най-ефективно при трениращите, или да се развика защо му няма тежестите и кой глупак ги е взел.
Психиката е нещо, което не бива да се пренебрегва, а връзката между съзнанието и физическата дейност е много по-важна и значима, отколкото сме свикнали и сме склонни да си мислим.
Когато желанието на човек да направи нещо е убито, то по-добре ще е, за него и за всички, е да не го прави наистина, а не да го направи насила.
Защото насила нещата не се получават в каквото и да е, особено в тренировките. За да имат нужния ефект човек трябва да се съсредоточи в изграждането на мускулите, докато прави упражненията.
Не да си мисли как да свърши по-бързо, за да може да си направи пуканки и да хване края на любимия си сериал. В такива случаи тренировката не е пълноценна и е хиляди пъти по-добре да си дадем този почивен ден, пред това да мъчим организма си.
В други случаи обаче, тялото ни наистина е претоварено и уморено. Това се случва често при динамичното ни ежедневие в наши дни. Тогава просто усещаме как нямаме сили.
Това е друг момент, при който няма проблем да си позволим да пропуснем тренировка и да му дадем шанс да се възстанови. Защото отново няма тя да бъде пълноценна иначе.
Важно е да се научим да слушаме тялото си – то знае от какво има нужда. Пък и след като пропуснем тренировка, ще сме два пъти по-мотивирани за следващата.
Единствено се изисква да познаваме кога имаме нужда от почивка и кога просто се лигавим, защото това не бива да се превръща в ежедневие. Напротив, трябва да е празник, на който да се насладим подобаващо и истински.
