Добрата памет – това е подарък на съдбата. Лесно им е на такива хора да запомнят информация, да организират времето си, да си спомнят важен телефон. А ако изведнъж паметта свърши?
Може или не паметта на човека да се изчерпи? Този въпрос започва да се появява съвсем неотдавна. По-рано се е смятало, че е възможно. Ето например, героят на Артур Конан Дойл, известният Шерлок Холмс, се стараел да пази мястото в своята глава.
„… човешкият мозък е едно празно таванско помещение, където можем да сложим всичко, което искаме. Глупаците така и правят – слагат там нужното и ненужното.
И накрая идва момента, когато най-важното няма къде да се запише. Или то е толкова дълбоко скрито, че няма как да се стигне до него.
Аз пък правя всичко по различен начин. В моя таван са само необходимите ми инструменти. Те са много, но са идеално подредени и винаги са ми под ръка, а излишните факти не са ми нужни.“
Но последните изследвания показват, че представата за паметта като някакъв резерв, който се пълни с течение на времето, е невярна.
Как е устроена паметта?
Сега се смята, че запомнянето на информация протича благодарение на образуването на връзки между невроните. Колкото по-често човек използва получената информация, толкова по-здрави стават тези връзки.
Ако информацията не се търси дълго време, то връзките между невроните, които са се образували при нейното запомняне, стават по-слаби, и постепенно се губят. Така всъщност става забравянето.
Но има събития и факти, които се запомнят от първия път и за дълго време. Така се случва с емоционално значимата информация.
Човек отново и отново се завръща към нея, закрепвайки я в паметта. Ярките спомени от живота ние обикновено помним до дълбока старост.
Защо забравяме много?
Забравянето безпокои много от хората, тъй като усложнява съществено живота им. Но това е много важна характеристика на паметта.
Понятието „слаба памет“ не е много коректно да се използва, тъй като способността добре да се забравя е също толкова важна, колкото тази за добро запомняне.
Именно възможността да се избавяме от отработената или ненужната информация е важна звено за запазване на мозъка в работно състояние.
Това е илюстрация на пластичността на мозъчната тъкан, способността ѝ да се приспособява към нови условия на работа.
Може да се направи заключението, че паметта не се изчерпва, тъй като постоянно се преструктурира.
Но има спомени, които остават за цял живот, и те са много – къде се помещават?
Без да излизаме от тази система от понятия, това може да се обясни с това, че възможността за създаване на невронни връзки в главния мозък е много висока, и човек не успява да използва и 1/10 от нейните способности през целия си живот.
Неограничените възможности на мозъка
Множеството въпроси по повод работата на мозъка възникват, защото все още учените не са съвсем наясно как този орган действително функционира.
Главният мозък е материална основа на всички психически процеси. Но много учени смятат, че този орган не може да бъде хранилище за знания, а само инструмент за тяхното използване.
Уникалните случаи на успешен живот на хора, които са загубили част от мозъка си в резултат на травма на главата, може да бъде косвено потвърждение на тази теория.
Къде тогава се съхранява цялата получена информация? За съжаление, на този въпрос все още няма отговор.
