Понякога нежеланието за открит конфликт може да разруши отношенията с околните.
Какво е това пасивно-агресивно разстройство
Пасивно-агресивното разстройство на личността – това е поведенческо разстройство, при което човек по някакви причини не казва на околните какви са неговите истински желания и потребности. Но все пак желае да заяви отчаяно какво иска. И прави това като проявява пасивна агресия.
Сама по себе си пасивната агресия още не е симптом. Подобно поведение периодично демонстрира всеки човек.
Например, нарочно отговаря сухо, че вече нищо не му трябва, след няколко отклонени молби да му бъде оказана помощ. Или раздразнено казва: „Прави, каквото искаш”, след като партньорът му казва, че не е във възторг от тази идея. Или се публикува многозначителна картинка или цитат в социалните мрежи, който ще бъде видян от конкретен човек.
Да постъпваме така понякога като цяло е нормално. Но в случая с пасивно-агресивното разстройство подобно поведение става основополагащо и сериозно вреди на живота както на агресора, така и на околните.
Защо пасивно-агресивното разстройство на личността не е съвсем диагноза
В Международния класификатор на болестите – 10-та ревизия, пасивното агресивно разстройство присъства. То се отнася към рубриката „Други специфични личностни разстройства”, което на свой ред влиза в по-голям списък с психически и поведенчески нарушения.
Формално днес такава диагноза няма. В най-авторитетния справочник на психическите заболявания – американското Диагностично и статистическо ръководство по психически разстройства – пасивно-агресивното разстройство на личността изобщо не е споменато, макар и да е го имало в предходни редакции.
Това впрочем не означава, че такова разстройство не съществува.
Липсата на официална диагноза показва само, че експертите по психическо здраве търсят информация за характеристиките, разпространението и последствията на хроничната пасивна агресия.
Когато тези данни бъдат събрани окончателно, диагнозата ще бъде върната в справочниците. Препоръки за това се дават от доста отдавна.
Как се разпознава пасивно-агресивното разстройство
Сега лекарите спорят за клиничната картина, а що се отнася до симптомите на пасивно-агресивно разстройство, все пак яснота има.
Неговият основен фон е негативизмът. Страдащият от това разстройство човек изглежда и се чувства обиден, потиснат, разочарован, показва недоволство. Това е неговото обичайно състояние, което е и с допълнителни признаци:
- Чести оплаквания от живота и от околните. Такива хора, според тяхната гледна точка, постоянно са подценявани, мамени, опитват се да ги заобикалят по всякакъв начин. На въпросът какво трябва да се промени, за да са доволни, могат трудно да отговорят. Пасивните агресори са ориентирани върху това да предявяват претенции. Не вярват, че нещо може да се промени.
- Критика, често необоснована, или презрение по отношение на началството и хората, които стоят по-високо по социалната или кариерната стълбица.
- Скрит протест срещу всякакви молби и поръчения. „Защо трябва да го правя?”
- Раздразнителност, ако такъв човек все пак е принуден да изпълнява поръчения.
- Умишлено забавяне при извършване на определени действия. Например, пасивният агресор може да се съгласи да поеме върху себе си част от работата, за да не влезе в конфликт с началника. Но прави всичко възможно, за да не свърши работата в срока, който е определен.
- Редовно неизпълнение на договорености. Най-често се оправдава, че е забравил или с фразата „Ще го направя по-късно”.
Защо е опасно пасивно-агресивното разстройство на личността
Най-малкото – влошени отношения с роднините. Психолозите определят тази ситуация като липса на социална адаптация. Вечно оплакващ се, потиснат, не желаещ да удържи на думата си човек често остава без семейство, приятели и дори без работа.
Не изпитва чувство за вина. Социалният крах изглежда за пасивния агресор като поредно потвърждение, че всички около него се опитват да му навредят по някакъв начин.
Заради това зацикляне върху себе си учените отнасят пасивно-агресивното разстройство към нарцистичните личностни разстройства.
Как се лекува пасивно-агресивно разстройство
Това е труден въпрос. На първо място, защото пасивният агресор не вижда проблемите в себе си, и съответно не разбира защо да се обръща към специалисти.
Ако човек все пак е осъзнал, че поведението му съсипва живота, то корекцията на разстройството следва да започне с посещение при психотерапевт.
Лекарят може да установи с какво точно е свързана пасивната агресия. Възможно е да се е развила на фона на хроничен стрес или на друго психическо разстройство.
