Трудно е да се човек, който нито веднъж в своя живот да не е изпитвал безпокойство. Поводите за това могат да са най-различни – важен изпит, интервю за нова работа, сватбен ден, болест на близки.
Състоянието на тревога и безпокойство, които човек може да контролира, са напълно естествени и не вредят на здравето. Но понякога тревожността може да прерасне в генерализирано тревожно разстройство и сериозно да влоши качеството на живот.
От тревожност към разстройство – какви са симптомите
Навик от детството
Диагнозата генерализирано тревожно разстройство може да се постави на човек във всякаква възраст. Хората с хронична тревожност обикновено от детството са неспокойни и не издържат толкова на стрес, колкото техните връстници.
В самото начало проблемите с психиката са незабележими за околните. Симптомите на психическа болест могат да се обострят в тийнейджърска или вече в зряла възраст.
Честа причина за това са сериозни промени в живота – преместване в друг град, раждане на дете, развод. Тези, които не са били толкова мнителни в детството, по-добре се справят с неуредиците и със стреса.
Безполезна тревожност
Вълнение и тревожност – това са като цяло полезни чувства. Ако човек не ги изпитваше, най-вероятно не би бил толкова деятелен и функционален.
Контролираната тревога добре стимулира, подбужда човек да дейност, за да поддържа ред и баланс в своя живот.
Например, ако студент се вълнува преди изпит, то ще се постарае по-добре да се подготви и да отговори на въпросите. Впоследствие това дава положителен резултат.
Понякога обаче тревогата излиза извън контрол и се развива истинска фобия от изпити. Дори добре подготвеният човек се чувства потиснат, скован и неспособен да извърши, каквито и да е действия.
Възможно е да избие студена пот, да усеща сякаш има топка в гърлото, която да възпрепятства нормалното говорене. Студентът изпада в ступор и не може да отговори на елементарни въпроси.
Ако вълнението и тревожността вече не стимулират, а само причиняват дискомфорт и пречат на обичайната дейност, то трябва да се потърси специалист.
Промяна на обичайното поведение
Всеки човек трябва да изпитва тревога в определени периоди от живота си. Това отчасти закалява имунната система, учи на адаптация и устойчивост на стрес.
Най-важният фактор, определящ развитието на тревожно разстройство, е рязка смяна на поведението и силните емоции, които нарушават обичайния ритъм на живот.
Ако при всяка стресова ситуация човек спира да ходи на работа, избягва социални ангажименти и дори своите любими неща, то трябва да се обърне специално внимание.
Напълно възможно е да се проявяват симптоми на генерализирано тревожно разстройство, което е необходимо да се лекува с помощта на лекар.
Сериозен стрес
Силният стрес и психологическата травма могат да оставят отпечатък в психиката на човек и да станат причина за посттравматично стресово разстройство. Затова хората, които са понесли травмиращи житейски събития, често страдат от повишено безпокойство, свързано с обект на отминал стрес.
Например, ако човек е попаднал в тежка катастрофа, то процесът на шофиране може да предизвика тревожност и неконтролируемо вълнение. В този случай е необходима работа с психолог.
Живот във фобии
Повечето хора с тревожни разстройства външно по никакъв начин не се различават и е възможно сами да не подозират за наличието на психическо разстройство.
Просто те избягват ситуациите, които наистина ги тревожат. Дори и ако натрапчива фобия и безпокойство ги принуждават да прекарват повече време у дома, но не признават за проблема.
Проблеми със социализацията
Вълнението преди говорене пред публика е естествена реакция. При спазване на определени правила и практики, страхът от сцената и тълпата може да се преодолее.
На фона на социална тревожност понякога се развива фобия от хора – антропофобия, при която човек се чувства неприятно, когато се намира сред непознати както на психическо, така и на физическо ниво.
Ако човек сред непознати хора се чувства зле, като това се проявява с висок пулс, зачервяване на кожата, световъртеж, леко гадене, това може да е признак не само за липса на опит при общуване с непознати, но и за психично разстройство.
