Инфекциите, причинени от стафилококи, са най-често срещаните в човешката патология. Те са причинители на гнойновъзпалителни заболявания, вътреболнични инфекции и епидемии от хранителен произход.
Затова днес ще разгледаме по-обстойно тези микроби и ще разберете повече за стафилококовите инфекции.
Повече за стафилококите
Стафилококите се изолират като естествени обитатели на кожата и лигавиците, срещат се и при хората, и при животните. Разделят се на коагулазо-положителни и коагулазо-отрицателни.
Трите главни вида на род Стафилококи са S.aureus, S. epidermidis, S. Saprophyticus.
- S. aureus образува няколо вида токсини: хемолизини, левкоцидин, ексфолиатин, ентеротоксини, TSS – токсин 1.
Хемолизините, продуцирани от стафилококите, имат токсично действие върху еритроцитите и много други клетки. Левкоцидинът атакува полиморфноядрените левкоцити и макрофаги.
Ексфолиатинът предизвиква синдрома на „попарената кожа“ у малки деца, а също и други токсични увреждания на кожата. Ентеротоксините са причинители на хранителни интоксикации.
TSS – токсин 1 предизвиква токсичен шок при жени, използващи менструални тампони или при хора с раневи инфекции. S.aureus продуцира редица извънклетъчни ензими, които са свързани с неговите патогенни свойства.
- S. epidermidis е нормален обитател на кожата и лигавиците. При нарушена имунна защита, този стафилокок може да причини вътреболнични инфекции.
- S. saprophyticus може да причини инфекции в уринарния тракт, главно при сексуално активни млади жени.
Възникване на инфекциите
Входна врата на стафилококовите инфекции са кожата и лигавиците. Инфекцията може да бъде екзогенна, когато се предава от заразения човек или носители, без изявени клинични симптоми, а също може да бъде и ендогенна – причинява се от стафилококи, които колонизират даден орган или система в тялото.
Когато стафилококите попаднат в организма те се разпространяват по лимфен път. Когато преминат от лимфната система към организма възникват септични състояния. Сепсисът е синдром на системен възпалителен отговор. Протича с учестено дишане и учестена сърдечна дейност, висока или прекалено ниска телесна температура, смущения в микроциркулацията, полиорганна недостатъчност в тежките стадии.
Инвазивните стафилококови заболявания се разделят на първични и вторични. Към първичните се причисляват различни гнойновъзпалителни инфекции на кожата и подкожиета: абсцеси, фурункули, нагнояване на рани, остеомиелити, артрити, пневмония, пикочо-полови инфекции и др.
Към вторичните инвазивни инфекции спадат: ендокардитът, сепсис, бактериални заболявания и др.
Инфекциите, които са причинени от S.epidermidis са свързани най-вече с попаднали чужди тела в организма, които се поставят при хирургична намеса. Такива са, например, ставните протези, вътресъдови кактетри, изкуствени сърдечни клапи.
Лечение на стафилококови инфекции
Най-често се използват бета-лактамни антибиотици, макролиди, тетрациклин, аминогликозиди, хлорамфеникол, рифампицин и др. Разбира се, трябва да се направи предварително антибиограма, която да посочи, кой ще е най-подходящият антибиотик. Взима се предвид локализацията и тежестта на инфекцията, алергии и други фактори.
