Кохлеарната имплантация е метод за борба с невросензорната глухота, пред която са безсилни традиционните слухови апарати.
Как работи кохлеарният имплант?
В лабиринта на вътрешното ухо се поставя електрод, а извън главата речеви процесор.
Системата преобразува звуците в речеви сигнали, които се предават към мозъка.
Какво е това кохлеарна имплантация?
Принципно нов подход за преодоляване на глухотата.
В миналото медицината е могла да предложи само обикновени слухови апарати, които просто усилвали звука.
Работата на кохлеарните импланти /КИ/се основава на друг принцип.
Имплантирането на КИ позволява непосредствена стимулация на слуховия нерв при невросензорна глухота, която се съпровожда със загиване на ресничести клетки на охлюва.
Това е костният лабиринт във вътрешното ухо.
Тези клетки отговарят за преобразуване на звука в електрически сигнали, постъпващи в слуховия нерв.
Тяхната гибел е причина за невъзможност за обработване и предаване на звука.
Системата на КИ се състои от няколко части – имплант, речеви процесор, предавател и проводници.
Микрофонът, разположен в процесора, отговаря за трансформация на звуците в електрически импулси, които се кодират по специален алгоритъм.
След това импулсите попадат в предавателя, а той ги насочва към поставения в охлюва имплант с помощта на радиосигнали.
Тези сигнали се акумулират в носителя на електроди, които стимулират слуховия нерв.
Процесорът се разполага под косата и се закрепва посредством магнит.
Вътрешната, имплантирана, част представлява корпус, набор от активни електроди и референтен електрод.
Храни се от речеви процесор, работещ на акумулатор.
Сигналите от речевия процесор, постъпващи в импланта, а оттам и в мозъка, се отличават и от предвидения от природата начин за предаване на звук.
Това налага пациентът да се адаптира към новата реалност и да се научи да разбира речта, предавана в мозъка чрез КИ.
Кога се назначава кохлеарна имплантация?
Извършва се при наличие на показания:
• Двустранна дълбока сенсоневрална глухота;
• Липса на забележими подобрения повече от 6 месеца и при носене на правилно подбрани слухови апарати при наличие на дълбока двустранна сенсоневрална глухота.
• Превишаване на прага на слуховото възприятие над 55 дБ при честота от 2-4 кHz при проведено бинаурално слухопротезиране.
Операцията по имплантиране може да се извърши, ако болният е физически здрав, тоест не страда от системни заболявания.
Човек трябва да е психически и умствено пълноценен, без затруднения със запомнянето, обучението и възприемането.
Следоперативният период на рехабилитация предполага усвояването на навици за слушане и говорене буквално от нулата.
Също е много важно близките на пациента да готови да го подкрепят в този период, тъй като възстановяването на слуха е труден процес, който не отнема един ден.
Противопоказания за операция
В някои случаи извършването на кохлеарна имплантация е невъзможно.
Например:
• Оссификация, обрастване с костна тъкан, на охлюва, което прави невъзможно въвеждането на електрод вътре в него;
• Некомпенсирана със слухови апарати, продължително съществуваща глухота;
• Дефект на слуховия нерв и на анализатора на ниво ствол и челни дялове на кората на главния мозък;
Изброените по-горе противопоказания са абсолютни, тоест имплантация е невъзможно да бъде извършена.
Има и относителни, например, съпътстващи общи заболявания, които теоретично могат да се излекуват или да доведат до състояние на продължителна ремисия.
Възможни усложнения на кохлеарната имплантация
• Внасяне на инфекции по време на интервенцията. За да се избегне, след операцията на пациента се изписва курс антибиотици;
• Възможна поява на главоболие;
• Вестибуларни нарушения – световъртеж, гадене, повръщане, шум в ушите, неуверена походка;
