Детето от самото си раждане е зависимо от родителите. Тази зависимост е нормална и дори необходима. Когато децата са малки, те все още са недостатъчно подготвени за живота, социалните отношения и не разбират почти нищо и трудно се справят с проблемите.
Затова родителите за тях са опора, пример и помощници.
Когато родителите създават благоприятни условия за развитие на детето – грижат се за него, обичат го и го подкрепят, то расте без сериозни комплекси на характера.
В обратния случай децата могат да имат отклонения, които пречат на всестранното развитие на личността, приемането на себе си и нарушаването на поведението.
Невинаги родителите разбират, че допускат грешките във възпитанието. Ако те смятат, че детето расте проблемно – непослушно, необщително, грубо, най-често си мислят, че нещо с него не е както трябва.
При консултация с психолог, лостът за контрол се измества от детето към родителите, и тогава те започват да разбират, че децата растат такива каквито са не защото по природа са с лош характер, а в резултат на общуване в семейството и възпитание.
Как се проявява комплексът за вина при деца и какви са причините за него
Какво е това комплекс за вина при детето
Дори малко дете може да има определени проявления в характера. Децата са директни, общителни, флегматични или срамежливи.
За всяко от тези проявления обикновено има причина. Пример за родителите и техните отношения в семейството, методите за възпитание са едни от тези причини, които са и най-важни.
Детето с изразен комплекс за вина често е тревожно, не проявява активност, плаши се от трудности и преживява силни отрицателни чувства.
Да се чувстваш виновен за всичко, да мислиш, че носиш отговорност за събитията, които са около теб и чувствата на другите хора, е тежък товар, дори за възрастен човек.
Децата в пъти по-трудно се справят с вината. Често те са мнителни, страхливи, неуверени, потиснати и неуверени. За тях е трудно да общуват с околните, не са способни да решат проблема или да се защитят.
Комплексът за вина може да се появи у детето по редица причини. Да му се говори „заради теб ние с татко ти се скарахме”, „заради теб работим”, „докара ме до сълзи”, „ако не беше ти”. Това означава да предизвикаме у детето постоянно чувство, че е виновно за нещо.
Родителите следва да избягват подобни фрази, ако не желаят децата да растат с усещане за вина само за това, че ги има на света.
Докато децата са малки, вина, ако има, тя е неосъзната. Но се проявява в потиснатост, лошо настроение, постоянно обиждане и засягане.
Когато детето порасне, вината става част от неговия характер – обикновено граничи с желанието да угоди на всички, с чувство за собствена непълноценност, неумение да отстоява себе си, ниска самооценка.
Колкото повече растат децата, толкова повече работа е необходима за справяне със създалия още в ранна възраст проблем.
Защо децата се чувстват виновни
Усещането за вина се ражда, когато децата слушат по свой адрес сравнения с връстници не в своя полза. Ако родителите им говорят „всички деца така, а ти…” и други подобни обезценяващи личността фрази.
От тях страда самооценката, детето често иска да се скрие от всички или да избяга или да избяга.
Децата се чувстват виновни за това, че не са достатъчно умни, красиви или находчиви. Сами по себе си тези усещания не се раждат – родителите трябва да се постараят добре, за да предизвикат тяхната поява.
Например, говорят на детето, че заради него не са могли да направят кариера, да постигнат щастие в личния живот и нещо подобно.
НЕ на навика да обвиняваме себе си
Личният пример е най-ефективният метод за възпитание. Ако децата често слушат как родителите обвиняват себе си за дреболии, то рязко нараства вероятността и при малчуганите да се формира комплекс за вина. Най-малките възприемат тази форма на поведение като норма.
Когато мама и татко се избавят от комплексите, тяхното поведение се променя, а децата следват тези изменения несъзнателно, уповавайки се на родителския пример.
