Захарен диабет е болест, с която човечеството свикна да живее, но все още не може да победи. Броят на диабетиците нараства с всяка изминала година.

Според оценки на СЗО към 2030 г. болните от диабет ще надхвърлят 500 млн. души. А тези с метаболитен синдром ще достигнат 800 млн. 15% от хората със затлъстяване ежегодно получават диагноза „захарен диабет”.

Лекарите напомнят, че на всеки болен от диабет се пада още един с все още неоткрито заболяване.

Захарният диабет е хронично заболяване, което оказва системно действие на организма, засяга различни негови органи и се проявява с многобройни симптоми.

Ако нивата на кръвна захар не се контролират, се говори за некомпенсиран захарен диабет, а това се последва от най-различни усложнения.

Кожата в това отношение е особено уязвим орган. Проблемите при диабетиците започват още преди поставянето на диагнозата.

Как захарният диабет се отразява на кожата

Основното проявление на диабета е хипергликемия, повишени нива на глюкоза в кръвта.

При захарен диабет тип 2 има инсулин, но клетките не го възприемат, развива се нечувствителност към инсулин.

В единия и в другия случай глюкозата не може да попадне вътре в клетките, затова концентрацията в кръвта нараства.

При захарен диабет се развива паралелно хиперинсулинемия – повишена концентрация ненужен инсулин в кръвта.

Какви процеси протичат в кожата

Нарушение на водния баланс

При хипергликемия се нарушава водният баланс и се развива вътреклетъчно обезводняване.

Резултатът е понижаване на стабилността на клетъчните мембрани, което на свой ред влияе на функционирането на кожните клетки, потните и мастните жлези.

Нарушава се образуването на защитен мастен слой.

Известно е също, че кожата постоянно се обновява – старите клетки на епидермиса се излющват, нови идват на тяхно място. Но на фона на постоянна хипергликемия възникват нарушения в тези процеси.

Хиперкератоза

При захарен диабет тип 2, поради факта, че инсулин се синтезира, а клетките не могат да го усвояват, се развива хиперинсулинемия.

Клетките на кожата – фибробласти и кератоцити, имат рецептори с много сходен белтък – инсулиноподобен растежен фактор 1, ИРФ-1.

Излишният инсулин стига до тези чужди рецептори и се свързва с тях. Това води до бурно делене на клетките на епидермиса, тяхното разрастване, епидермална хиперплазия, тоест хиперкератоза.

Увреждане на кожните клетки от имунни клетки

При захарен диабет тип 1 разрушителна роля играят собствените имунни клетки на болния човек. И те увреждат не само клетките на панкреаса, които при норма трябва да образуват инсулин, но и кожните клетки.

Хипертриглицеридемия и атеросклероза

При диабет се нарушава метаболизмът не само на глюкозата, но и на липидите, тоест на мазнините.

Двата основни типа диабет се съпровождат с изменения на концентрацията на липиди в кръвта.

При захарен диабет тип 1, заради недостиг на инсулин в черния дроб постъпват твърде много свободни мастни киселини, и затова се повишават нивата на липопротеините с много ниска плътност и на хиломикроните. Развива се хипертриглицеридемия.

При захарен диабет тип 2 самият черен дроб увеличава синтеза на триглецириди, което също предизвиква хипертриглицеридемия.

Резултатът е прогресиране на атеросклероза и развитие на увреждания на големи кръвоносни съдове – макроангиопатия.

Болести на кожата от метаболитни нарушения

В тази група влизат няколко заболявания, причина за които са описаните по-горе процеси, развиващи се при захарен диабет:

  • Диабетна дермопатия – заради макроангиопатии на кожата се образуват червеникави петна до 1 см в диаметър.
  • Диабетен мехур – образува се по крайниците най-често, доста рядко усложнение.
  • Липоидна некробиоза – жълтеникави плаки до няколко сантиметра в диаметър. Образуват се по подбедрицата, на тяхното е възможно формиране на язви.

Присъединяване на инфекции

Кожата на диабетиците е много уязвима и не осигурява тази защита, която има здрав човек. Затова има голяма вероятност от развитие на различни гъбични и бактериални инфекции.

Диабетът се отразява неблагоприятно на състоянието на кожата. Разнообразието от механизми, които водят до нейното увреждане, на практика не остават шанс за пълноценен живот на хората, които по една или друга причина не могат да контролират болестта.

Друг важен аспект е спазването на хигиена, тъй като следва да се помни за повишената уязвимост на кожата пред атаката на инфекциозните агенти.