Кралицата на Великобритания Елизабет II почина в много напреднала възраст – 96 години и така чупи рекорда на пребиваване на английския престол, управлявайки над 70 години – от 3 юни 1952 г. до 08 септември 2022 г.
Как успява да достигне до толкова преклонна възраст, след като нейният живот е изпълнен с много стрес?
Има ли в това поука за всеки един от нас
Нейният баща Джордж VI-ти бил много болнав, пушил много, така си докарва рак на белите дробове и изобщо имал големи проблеми със здравето. И умира млад, само на 56 години.
Причина за смъртта му се посочва коронарна тромбоза или остър инфаркт, тоест кръвоносните му съдове били в лошо състояние, и добри гени не е могъл да предаде на дъщеря си.
Кралицата майка на Елизабет Втора била истинска дълголетница, като умира преди около 20 години, на възраст 101 години, надживявайки съпруга си с 50 години.
Със сигурност, тя е предала на дъщеря си добри гени. Изиграло ли е това толкова важна роля в политическото и човешкото дълголетие на Елизабет Втора?
Приносът на наследствеността за постигането на дълголетие не е толкова голям, и представлява около 25-35% и много голяма роля играе начинът на живот.
Добрата храна, редовните медицински прегледи, качественото медицинско обслужване, редовният отдих на море и планина, всичко това компенсира негативното влияние на стреса върху здравето.
Правилният начин на живот играе много по-значима роля от наследствеността. Това се отнася и за богатите хора.
Статистиката показва, че те също живеят по-дълго. Съществува и пряка връзка между доходите и продължителността на живота.
Разбира се, има примери, когато хора, заемащи високи постове, не са живели много дълго. Обикновено това е било свързано с тяхната неустойчивост на стрес.
Такива примери за дълголетие на владетелите трябва да станат пример за техните поданици.
За съжаление, повечето хора смятат, че човек ще живее толкова, колкото му е заложено по наследство. Оказва се, че това съвсем не е така, и възможностите за удължаване на живота са в ръцете на всеки.
Приятно хоби и капачка джин
Може да се каже, че кралицата се е придържала към принципите на здравословния начин на живот. Добре се е хранела, не е избягвала физическа активност, за психотерапия имала хоби, на практика не е имала вредни навици.
И дори капачката джин, която тя приемала ежедневно, се вписва в правилата за здравословен начин на живот.
Да добавим към това и верният ѝ партньор – принц Филип. Кавги и съперничество между тях не е имало.
Както е известно, съпругът на Елизабет Втора доживя до още по-късна възраст, до 99 години, само 2 месеца не му достигнаха да навърши 100 години.
И това показва, че принц Чарлз, който стана крал Чарлз III, е получил добри гени. Във всеки случай за своите години той е в нормална физическа форма. Само че кралското име, което избира не е така оптимистично.
Чарлз I е първият английски монарх, който е публично екзекутиран, тогава той е на 48 години. Неговият син Чарлз II е наричан веселият крал, но животът му е изпълнен с много стрес, и умира на 54 години от инсулт.
Така думите: Боже, пази краля! Сега са актуални, както никога. А за нас обикновените хора остава да помислим за себе си и за това как да намалим времето, което ни е заложено да прекараме на тази земя с вредни навици и да ги заменим с полезни. Това е важно въпреки всяка наследственост – добра или лоша.
Какво можем да направим конкретно за дълголетие
В сериозни научни изследвания е установено, че променяйки начина си на живот можем съществено да отложим времето на смъртта.
Около 55% от всички смъртни случаи, а ако говорим и още по-конкретно, то 44% от смъртните случаи от рак и 72% от болести на сърцето и на кръвоносните съдове са свързани основно с 5 рискови фактора, които могат да се отстранят и така да се удължи както времето на живот в добро здраве, до настъпването на болестите от напредването на възрастта, така и на живота изобщо. Ето тези 5 рискови фактора:
- Тютюнопушене;
- Наднормено тегло – индекс на телесната маса до 25;
- Ниска физическа активност – по-малко от 30 минути дневно;
- Диета с прекомерно количество мазнини и с ниска консумация на плодове, зеленчуци, ядки, соя, риба, фибри, полиненаситени мастни киселини;
- Употреба на алкохол – смъртността се повишава, както ако изобщо не го консумираме, така и при прием на повече от 15 грама твърд алкохол дневно.
