Вдъхновението може да посети всеки – всяка работа може при желание да се възприема като творчество. Съвсем друг е въпросът колко често ви идва музата – от това може да зависи психическото ви здраве.
Гениалността на шизофренията
Учените открили връзка между творчеството и шизофренията. Изследователите поканили няколко специалисти да вземат участие в проучването и анализирали данните на 86 292 жители на Ирландия.
Задачата била да се направи оценка на наследствения риск от психически разстройства в зависимост от творческите наклонности на доброволците.
Оказало се, че при музикантите, танцьорите, художниците и другите представители на творческата интелигенция до 25% от генните варианти са свързани с шизофрения и биполярно разстройство – маниакално-депресивна психоза.
В рисковата група също се оказали хора, имащи креативно хоби.
Учените определили творчеството като „нов подход, изискващ познавателни процеси, които се отличават от преобладаващия начин на мислене или изразяване“.
Ето например, ако се загледате в канализационната шахта, ще видите безформеното сливане на материята и пространството или зловонния скрит хаос – обратната страна на медала на светогледа. Като цяло, всичко, което трябва да видите или се предполага, че трябва да видите.
„За да бъдете креативен, трябва да мислите по различен начин. Ние всички сме различни и разликите могат да изглеждат странни и дори безумни.
Често, когато хората създават нещо ново, те граничат между здравия разум и безумието“ – коментира Кари Стефансън, невролог и съавтор на изследването.
Това се обяснява с факта, че творческите хора имат генетична предразположеност да мислят по различен начин. В съчетание с биологическите и екологичните фактори, социалната среда или жизненият опит при творческия човек могат да се развият психически заболявания.
Биологичните механизми на болшинството психически разстройства, които водят до заболявания са малко известни съобщава авторът на изследването Робърт Пауър.
Предполага се, че тези нарушения отразяват крайността на нормалния спектър на човешкото поведение, а не на отделно психическо заболяване.
„Аз мисля, че резултатите от изследването потвърждават старата концепция на безумния гений. Творчеството, което са ни подарили Моцарт, Бах, Ван Гог, е много важно за обществото.
Но то се съпровожда с рискове за човешката психика. Получава се така, че за всичко прекрасно в нашия живот, си плаща 1% от населението“ – продължава Кари Стефансон.
Храната като изкуство
Експертите на Националния алианс по психическите заболявания на САЩ открили взаимовръзка между храненето и психическите отклонения.
Очакваният извод – дефицитът на храна не се отразява по най-добрия начин на функцията на мозъка. Според изследване от 2008 година продължителното недохранване предизвиква редица психически разстройства.
Между впрочем, Винсент Ван Гог периодично ял боя. През 19-ти век прогресът подарил на художника около 20 нови пигменти, много от които били по-ярки и по-устойчиви от предишните бои.
Но те били силно токсични, тъй като се произвеждали на основата на мед и арсен. Тези вещества отравяли организмът на художника и променяли неговите възприятия.
В търсене на гения
Неотдавна СЗО публикува шокиращ доклад – броят на лудите постоянно нараства. Днес по света са регистрирани около 450 милиона души с психични отклонения и след 10 години те ще станат много повече.
През 2010-та година шведски учени от Каролинския университет изследвали група от 16-годишни ученици.
Установило се, че склонност към биполярно разстройство при най-умните била с 4 пъти по-висока, отколкото при средностатистическите ученици.
