Според изследванията, социалните предразсъдъци са се сформирали еволюционно като част от защитното поведение.
В основата на ксенофобията стоят същите механизми, които предпазват организма от сблъсък с опасни инфекции.
За всичко е виновна генетиката или можем осъзнато да променяме своите убеждения?
Психологът Дан Готлиб е запознат с жестокостта на хората от собствения си опит.
Хората отвръщат поглед от него, избягват да го гледат в очите и бързо гледат да отдалечат децата си.
Готлиб по чудо остава жив след страшна самолетна катастрофа, която го превръща в инвалид.
Парализирана остава цялата долна част на тялото му.
Хората негативно реагират на неговото присъствие.
Оказва се, че човек в инвалидна количка внушава на околните такова чувство за неловкост, че дори не могат да се принудят да разговарят с него.
Когато отива на ресторант със своята дъщеря, сервитьорът пита нея, а не него къде би му било удобно да седне. И тогава той казва на дъщеря си да му предаде, че иска да седне на този стол.
Сега реакцията на Готлиб към подобни ситуации доста се е променила.
В миналото се ядосвал и се чувствал оскърбен, унижен и недостоен за уважение.
С течение на времето стига до извода, че причината за отвращението на хората следва да се търси в техните собствени тревоги и дискомфорт. В най-лошия случай той просто им съчувства.
Според неотдавнашни изследвания, тези социални предразсъдъци са се формирали еволюционно като един от видовете защитно поведение. То помага на човек да се предпази от възможни заболявания.
Марк Шелер, професор по психология от университета на Британска Колумбия, нарича този механизъм „защитно предубеждение”.
Мозъкът постоянно търси сигнали, които показват, че нещо в средата, която ни заобикаля се отклонява от нормата.
Когато забелязваме вероятен признак на заболяване при друг човек – хрема или необичайно кожно увреждане, се стремим да се дръпнем настрани от този човек.
Същото се случва и когато видим хора, които се отличават от нас външно – с необичайно поведение, с дреха, със структура и функциониране на тялото.
Сработва нещо като имунна система на нашето поведение – несъзнателна стратегия, целта на която не е да засегнем другия, а да защитим собственото си здраве.
Защитни предубеждения в действие - ксенофобия
Поведенческата имунна система е с повишена чувствителност.
Тя компенсира липсата в организма на механизми за разпознаване на микроби и вируси.
Когато срещаме всякакви нормални проявления, несъзнателно ги възприемаме като опасни.
Именно затова и изпитваме отвращение и избягваме на практика всеки човек, който изглежда необичайно.
Същият механизъм е в основата на нашите реакции не само на аномалното, но и новото.
Причината за инстинктивното недоверие към непознати също се смята, че е защитно предубеждение.
От гледна точка на самосъхранението, трябва да се отнасяме с повишено внимание към тези, които се държат или изглеждат необичайно, като аутсайдери.
Нейното поведение за нас е все още непредсказуемо.
Оказва се, че нетърпимостта и дискриминацията са обратната страна на стремежа към самосъхранение.
Както и да се опитваме да скрием удивлението, отвращението, неловкостта при среща с хората, които се отличават от нас.
Те могат да се натрупват и да доведат до ксенофобия и насилие по отношение на аутсайдери.
Толерантност – признак на добър имунитет?
Според резултатите от изследването, безпокойството, че можем да се разболеем е свързано с ксенофобията.
