Стараете се да работите усилено и да се стремите към върховете – това са забележителни навици. Но те могат да се превърнат в кошмар.

Повечето от нас поглъща култът към работата, но се усеща едва, когато нещата стигнат до там, че трябва да ни приемат в болница по спешност. Какво обаче се случва?

Кой би могъл да си помисли, че всичко ще свърши така? Кошмарът се прокрадна внезапно.

А всичко започва обикновено толкова хубаво. Открили сме това, което обичаме да правим, и това е работата на мечтите ни. Нещо сме създавали, а не сме работили само колкото да минава времето.

Искали сме не просто да получаваме заплата, а да оставим следа в историята.

Първоначално просто сте обичали работата си. Тя е била трудно и е протичала в страшно забързани темпове. Всичко около вас са били малко луди, но пък много умни.

В свободното си време сте си организирали брейнгсторминги. Поемали сте допълнително работа, която да вършите вкъщи. Идвали сте на работа през почивните дни.

И никога не сте усещали умора, защото такава е вашата работа – динамична, изискваща максимално отдаване. Това е начин на живот.

Работели сте повече от 40 часа седмично, но кой го е гледал това. Просто е било готино и приятно.
Но седмиците се превръщали в месеци.

И ето с какво е завършило всичко – вие работите по 60 часа седмично и дори повече. А когато приветствате колегите със зачервени очи, обменяте с тях дежурни шеги за необходимостта да изпивате по няколко кафета, за да оцелеете.

Работата е, както преди, много и страшно динамична, но предишната страст вече я няма. Дните се точат един след друг, и не разбирате как така се получава. Вие дори не помните какво се е случило.

Животът извън работата сякаш е спрял. Вие може и да искате да си приготвите чизкейк у дома, но нямате време, за да купите продукти от магазина.

Как да определите, че сте под влиянието на култа?

Явните признаци, че сякаш сте попаднали в секта, са следните:

• Често работите повече от 40 часа седмично;
• Спите по-малко от 6 часа в денонощието;
• Чувствате вина за това, че прекарвате времето си, без да работите, дори ако посвещавате тези часове на семейството и приятелите;

Това не се случва за една нощ, култът завладява хората постепенно. Кога се случва това, няма да си признаем. Но е глупаво да се залъгваме. Да, това е секта.

Как да се избавим от властта на култа?

Трябва да си дадете няколко обещания, които гарантирано ще ви спасят от култа към работата:

• „Ще работя колкото мога, но не и повече“;
• „трябва да си призная, че могат ефективно да работя не повече от 6-8 часа“;
• „Повече време, прекарано в работа, не ме прави по-продуктивен. Колкото повече се удължава работният ден, толкова по-лош е крайният резултат“.

На практика е проверено, че ако сега работите по 70-90 часа седмично, и намалите това време, до под 40, кариерата или бизнесът ви няма да пропадне, макар и да сте готови да направите тази жертва в името на това да постигнете баланс в живота.

Напротив, времето, което ще прекарвате в мотаене и разсейване, ще намалее съществено и така ще продължите да изпълнявате крайните срокове, които сте поели като ангажимент.