Глаукомата в продължение на много години е една от водещите причини за слепота в света. Лечението на това заболяване продължава цял живот. Особено е трудно да се изписват лекарства в напреднал стадий на заболяването. В този случай обикновено са необходими няколко.
С какви нови лекарства ефективно се лекува глаукома
Какво е това глаукома според най-новите изследвания
Глаукома е хронично заболяване, което се характеризира със специфично увреждане на зрителния нерв със свиване на полезрението и намаляване на зрителната острота.
Всички тези симптоми са свързани с повишаване на вътреочното налягане.
Нивото на налягането се определя от разликата между вътреочната течност и тази, която се оттича. Вътреочна течност се образува в цилиарното тяло.
Така се нарича органът под формата на пръстен, разположен зад ириса, който осигурява правилното положение на лещата и промяната на нейната дебелина.
Течността се оттича през отвор между ириса и роговицата. Това малко пространство се намира в окото, където се съединяват роговицата и ириса и е с формата на пръстен.
Препарати за лечение на глаукома
Лекарства за глаукома могат да бъдат разделени на 2 големи групи – средства, които намаляват образуването на вътреочна течност, и средства, които стимулират нейното оттичане.
Във всички тях се съдържат активни съставки с различен механизъм на действие.
Намаляват образуване на вътреочна течност препаратите от следните фармакологични групи:
- Бета-адреноблокери – медикаментите на основата на тимолол са добре изследвани. Използват се в клиничната практика от края на 70-те години на 20-ти век. Чрез блокиране на бета-адренорецепторите на цилиарното тяло, тези вещества намаляват образуването на вътреочна течност. За пълноценен ефект са необходимо приложение 2 пъти дневно. Средството е противопоказно при бронхиална астма.
- Инхибитори на карбоанхидраза – тези препарати намаляват образуването на вътреочна течност, като блокират ензима карбоанхидраза в израстъците на цилиарното тяло. Режимът на прилагане на тези капки е 2-3 пъти дневно.
- Селективни симпатомиметици – тази група лекарства потиска образуването на вътреочна течност, като въздейства на алфа-2-адренорецепторите на цилиарното тяло. Притежават и невропротективен ефект и предпазват клетките на зрителния нерв от сериозно увреждане.
Стимулират оттичането на вътреочната течност следните лекарства:
- Аналози на простагландини – това е най-безопасната и ефективна група препарати. За да се постигне резултат достатъчно едно приложение дневно. Страничен ефект е бърз растеж на миглите и потъмняване на ириса, който придобива тъмнокафяв цвят. Тази особеност следва да се отчита при необходимост тези средства да се прилагат само на едното око. Интересно е, че аналозите на простагландините влизат в състава на средствата за удължаване и за стимулиране на растежа на миглите.
- Парасимпатомиметици – това са първите капки, създадени за лечение на глаукома. Лекарството действа чрез свиване на зеницата и това улеснява циркулацията на вътреочна течност. Днес препаратът се използва само при закритоъгълна глаукома. Системното приложение повишава риска от помътняване на лещата, а силно свитата зеница създава много затруднения при хирургично лечение на катаракта.
- Новите препарати, които въздействат на трабекуларната мрежа, спомагат за по-лесно оттичане на вътреочната течност. Така се подобрява кръвоснабдяването на зрителния нерв и шансовете на неговите клетки за оцеляване се повишават. Днес те са на етап на предклинични изпитвания. Активно се разработват и други препарати против глаукома.
Повечето от изброените препарати понижават вътреочното налягане с не повече от 5 мм живачен стълб. Само аналозите на простагландините и комбинираните средства могат да го понижат с до 6-10 мм живачен стълб.
Общи принципи на лечение
Крайна цел на лечението е стабилизация на вътреочното налягане. То трябва да се понижи не до нормални стойности, а до т.нар. целево налягане. То се определя индивидуално за всеки болен.
Ориентировъчно при начален стадий тази стойност е 22-24 мм живачен стълб, при напреднал – 19-21 мм живачен стълб и при много напреднал – 16-18 мм.
При системно превишаване на целевите стойности на вътреочното налягане глаукомата бързо ще прогресира.
Зависимостта между прогресиране на болестта и нивото вътреочното налягане е доказана при мащабно изследване още през 1999 г. Според представените тогава данни понижаването на вътреочното налягане с 25% от изходното намалява риска от прогресирането на глаукомата с почти 2 пъти.
Понижаването на вътреочното налягане само с 1 мм живачен стълб води до намаляване на риска от прогресиране на глаукома с 10%.
