Ползата от тях е по-голяма от рисковете за здравето
Много от нас са отказвали да се лекуват с даден препарат, проверен с годините и от множество клинични изследвания, от страх, защото се говори, че въпросното лекарство имало странични ефекти.
И тогава молим личния ни лекар да ни изпише нещо по-леко и натурално. Някои използват хомеопатични препарати, разбира се, те няма да навредят, тъй като дори и в тях няма активно вещество, но не помагат.
А някои стигат до там, че отказват да ходят на лекар, и се доверяват на лечители, използват нетрадиционни методи само за да не пият „химия”.
Антибиотиците убиват микрофлората
По отношение на антибиотиците основно се делим на 2 лагера. Някои ги приемат с шепи със и без повод, дори и без лекарско предписание.
Другите не желаят изобщо да пият антибактериални препарати, дори при гнойна ангина, като предпочитат да се жабурят с шафран.
Първите, разбира се, също не са прави – пият антибиотици без показания, опитват се да лекуват с тях простуда, макар и да предизвикват вирус, а антибиотикът действа против бактерии.
В крайна сметка те вредят на себе си и повишават устойчивостта на микробите към антибактериалните препарати. Но днес ще поговорим за втората категория – защо отричат до такава степен антибиотиците, че отказват да ги приемат, дори когато не са нужни.
Повечето се боят, че заедно с вредните микроорганизми антибиотиците ще унищожат и полезните, и това може да наруши чревната микрофлора. Съответно да доведе до дискомфорт в корема, метеоризъм, диария и т.н.
Тези опасения не са повод да не се приемат антибактериални препарати, ако са били изписани от лекар. Най-вероятно нищо страшно няма да се случи на чревния тракт от един антибиотик.
Диария от прием на антибиотици се среща при не по-малко от 15% от болните. В повечето случаи „добрите” бактерии могат да издържат на атаката на антибактериалните препарати, и след завършване на курса микрофлората се възстановява от само себе си.
Ако това не се случи, може да се опитат пробиотици – с тях рискът от диария се понижава до 8%. Приемът на лакто- и бифидобактерии може да се провежда и профилактично.
От самото начало на курса антибиотици – това е особено важно за тези, които имат стомашно-чревни проблеми или вече са се сблъскали с храносмилателно разстройство при прием на антибактериални препарати.
Психотропни препарати – истински наркотик
Какво да правим при силен стрес? Повечето от нас успокоителни на билкова основа, а може би и се справяме с напрежението с няколко чаши алкохол.
Защото транквилантите са пътят към зависимостта. В никакъв случай не трябва да започваме да ги пием, дори при диагноза невроза или тревожно разстройство.
Това е разпространена и много вредна заблуда, която се отнася за всички успокоителни по-силни от глицин /а глицинът изобщо не е успокоително – неговата ефективност е доказана само при лечение на шизофрения, и то в комбинация с по-сериозни препарати/.
Всъщност при остри състояния, които се съпровождат с тревога, сънни разстройства, панически атаки, може, а и е необходимо да се приемат истински препарати за справяне с тревожността.
Най-използваните от тях са бензодиазепини, сред които диазепам и алпразолам. Наистина може да се развие зависимост, но ако се приемат продължително.
Силните успокоителни не трябва да се пият постоянно, а само за да облекчат острия пристъп на страх и безпокойство, затова и се изписват за няколко седмици.
Ако бензодиазепини се пият продължително, ще настъпи привикване, и организмът ще се нуждае от все по-големи дози, за да се поддържа успокоителният ефект на таблетките.
Това наистина вече наподобява на наркотична зависимост. Когато се установи, че симптомите на тревожното разстройство не отшумяват от приема на тези препарати, техният прием се преустановява.
Зависимост от обезболяващи – основателен ли е този страх
Тези обезболяващи, към които може да се развие зависимост, като например, морфин, се изписва само при терминални стадии на онкологично заболяване.
При такива тежки състояния зависимостта от обезболяващи е може би най-малкият проблем.
