От самото детство обществото натрапва на човек убеждението колко е важна ролята на приятелите в живота.

Но учени в рамките на ново изследване успяха да докажат, че за постигане на усещане за удовлетвореност от живота и пълноценно изживяване далеч не на всички им е необходимо голямо количество приятели.

Според еволюционни психолози от икономически институт в Лондон и университета по управление в Сингапур, ако човек има много малко приятели и той общува с тях дистанционно, избягвайки шумните компании, това може да е признак на неговата образованост и високо ниво на развитие – колкото по-висок е коефициента на интелигентност на човек, толкова по-малко потребност изпитва от приятелска компания.

В рамките на новото изследване учените опитали да разберат каква е природата на човешките отношения, именувани като приятелство.

Съгласно получената данни от изготвения научен труд между интелекта на хората и потребността от приятелско общуване има определена връзка.

Така например, интелектуално развитите хора се чувстват по-комфортно, когато са насаме със себе си, на тях ги потискат шумните компании.

Международната група учени извършили детайлен анализ на данните, получени в хода на мащабен изследователски проект, в който взели участие 15000 доброволци на възраст от 18 до 28 години.

Те установили корелация между нивото на коефициента на интелигентност и необходимостта от установяване на социални контакти с околните, за да намерят приятели.

Противно на резултатите от предходните изследвания, които показват колко голяма е ползата от общуването, изследователите успели да докажат, че с най-ниска удовлетвореност от живота са хората, които живеят в големи градове с голяма гъстота на населението.

Психолозите съвсем не са изненадани от подобни резултати – както може да се очаква, хората се чувстват неуютно, когато са в тълпа.

Въпреки това участниците в експеримента демонстрирали различни реакции на голям брой приятелски контакти. Тяхното отношение към приятелството до голяма степен се определяло от нивото на интелекта.

Оказва се, че човек, притежаващ ниско или незадоволително интелектуално ниво по-често от останалите се стреми да установи приятелски отношения с много хора, а също и да стане с тях близък приятел.

Но притежателите на високо ниво на интелект напротив не получавали удоволствие от множество контакти.

Британските учени и тези от Сингапур твърдят, че на умния човек им е необходима самота, тъй като той е съсредоточен върху дългосрочните перспективи, а честото пребиваване сред шумни компании пречи като цяло на концентрацията. Поради тази причина на тях им трябват само няколко истински приятели.

Тук трябва да се отбележи и друг момент, че най-искреното приятелство е в детските и юношеските години – в този период отношенията са чисти и неопетнени, макар че в тийнейджърските години възникват противоречия – най-често за момичета и поради характерния за този период от живота максимализъм.

С навлизането на зрялата възраст отношенията между приятелите вече преминават на друга основа – търси се взаимна изгода, а пък и липсата на достатъчно свободно време с течение на времето отчуждава приятелите, тъй като тогава човек започва да общува най-много със своите колеги и с тях се сближава максимално.

Но е факт, че приятелства се създават в детските, юношеските и студентските години след това се установяват разменните отношения, дава се предимство на печалбата и на взаимната изгода и за това е трудно да се изгради приятелство след завършване на университета.