Вирусът на Марбургската хеморагична треска е слабо известен, тъй като самото заболяване се среща рядко.
Но инфекцията се характеризира с висок коефициент на смъртност и тежко протичане, при което се засягат вътрешните органи.
С настоящата статия ще ви разкажем за симптоматиката и историята на изучаване на треската Марбург.
Вирус на Марбургската хеморагична треска
Получава известност от експерименталния проект, проведен през 1967 г. в лабораториите на немския град Марбург.
Епидемични взривове на известната до тогава болест били регистрирани също в района на Франкфурт на Майн и в югославската столица тогава Белград.
Както става ясно по-късно, в лабораториите на тези градове се провеждат изследвания със зелени маймуни, внесени от африканска Уганда.
Вследствие на инфектирането с вируса се отключва процес на хеморагична треска, която има висок процент смъртност. Така, от 25 заболели през 1967 г. умират 7 души.
Спорадични епидемични взривове на това заболяване са наблюдавани по-късно в африканските Ангола, Кения, Демократична република Конго, Судан.
Сравнително неотдавна, през 2008 г. са регистрирани 2 епидемични взрива, които не са свързани по никакъв начин един с друг.
Заболелите посещавали пещера в Уганда, където се намират струпвания на прилепи от рода „нощни овощни прилепи“.
До голяма степен заболяването повтаря симптоматиката на Ебола, макар и източници да са вируси от различни родове, които произхождат от едно семейство.
Филовирусите са нишковидни вируси.
Геномът на вирусните частици представлява РНК.
Но филовирусите притежават явна устойчивост към високите температури, но под действието на УВ-лъчите се инактивират достатъчно бързо.
Заболяванията, провокирани от филовируси, са характерни за екваториална Африка и субекваториалните региони на континента.
Зелените маймуни церкопитеки вземат активно участие в циркулацията на филовирусите.
Но засега няма достоверни данни, че именно тези маймуни са резервоар за инфекцията.
Вирусът се предава от човек на човек по различни пътища – чрез кръвта, чрез различни секрети и физиологични течности на организма, включително и чрез спермата.
Симптоми на инфекцията от Марбург
Симптомите на инфекцията са сходни с клиничната картина на треската Ебола.
Инкубационният период може да варира от 2 до 12 дни.
Един от характерните симптоми на инфекцията е внезапната проява на заболяването и мускулните болки.
Заразеният вдига рязко вдига висока температура, започва да го боли силно глава в областта на челото.
На второто-третото денонощие заболяването се съпровожда с гадене, колики в корема, повръщане и обилна водниста диария, която може да продължи седмица.
Този стадий по характерен начин се отразява на външността на заболелите.
Към края на първата седмица заболяването се проявяват хеморагичните признаци на тежката форма, преминаваща в множествени кръвотечения – от носа, влагалището, червата, стомаха.
Температурата продължава да се задържа на високи стойности, при което се засяга централната нервна система.
Това се проявява в пристъпи на агресия, раздразнителност и объркване на съзнанието.
Към края на втората седмица, късният етап на заболяването, при мъжете се наблюдават признаци на развитие на орхит – възпаление на тестисите.
Леталният изход, до който се стига след 8-9 дни, се предшества от силна кръвозагуба и състояние на тежък инфекциозно-токсичен шок.
Марбургският вирус следва да се диференцира от другите хеморагични трески, затова диагнозата може да се изясни с точност само лабораторно.
На този етап ваксина срещу марбурската треска все още не е разработена, както не съществува и специално лечение за тази инфекция.
