Описание
Марсилска треска представлява остра рикетсиозна зооноза с трансмисивен механизъм на разпространение, характеризираща се с доброкачествено протичане и с появата на генерализиран макулопапулозен обрив.
От какво се причинява?
Инфекциозното заболяване се причинява от пръчковидна грам-отрицателна бактерия Rickettsia conorii. Облигатен вътреклетъчен паразит: размножава се в тъканна култура /в жълтълчната торбичка на пилешки ембрион/ и при заразяване на лабораторни животни /в клетките на мезотелиума/.
Патогенен е за морски свинчета, маймуни, зайци, лалугери, бели мишки и бели плъхове.По антигенните си свойства е подобен на други, пренасяни от кърлежи възбудители на петнисти трески.
Могат да паразитират в цитоплазмата и ядрата на клетките на гостоприемника. При пациентите патогена се открива в кръвта през първите дни от фебрилния период. В околната среда бактерията е неустойчива.
Какви са симптомите?
Инфекциозната болест има инкубационен период, който е с продължителност 3-7 дни.
Заболяването се подразделя на 4 етапа:
• Инкубационен;
• Първоначален – преди появата на обрива;
• Същинската болест;
• Възстановяване;
Преди появата на обрива при повечето болни около мястото на ухапването от кърлежа кожата се покрива с тъмна кора, в чийто център се появява язва с диаметър 2-3 мм.
Размерът на първичната язва се уголемява до около 5-10 мм. до началото на фебрилния период. Коричката пада сама около 5-7 дни след нормализирането на телесната температура.
А откритата кожна язва се епителизира след около 8-12 дни, но мястото остава пигментирано. Този първичен обрив може да се появи и на няколко места по кожата, обикновено в участъците от кожата покрити с дрехи.
Болните нямат някакви оплаквания като болки или дразнене от появилия се първичен обрив. При около 1/3 от тях се наблюдава регионален лимфаденит с леко подуване и чувствителност на лимфните възли.
Заболяването започва остро, телесната температура се покачва много бързо до 38-40 градуса по Целзий. Фебрилитетът продължава постоянно 3-10 дни като постепенно телесната температура се понижава.
Треската е съпроводена със силно главоболие, обща слабост, тежка миалгия, артралгия и безсъние. Възможно е и повръщане. При преглед се открива хиперемия и известна подпухналост на лицето, спукани кръвоносни съдове в склерите и лигавиците на гърлото.
Същинската болест се характеризира с появата на характерен обрив, най-често 2-4 дни след появата на първоначалните симптоми. Обривът се появява първо по гърдите и корема, а след се развива и по лицето, шията и крайниците.
Кожните лезии обикновено са във форма на петна и папули, но някои се трансформират в хеморагии. При много от болните на мястото на папулите се появяват везикули – пълни с течност мехури.
Най-концентриран е обривът по краката – там папулите или везикулите са по-големи и с по-ярко оцветяване. Кожните лезии изчезват след 8-10 дни, но кожата остава пигментирана на местата, където са били, около 2-3 месеца.
Обикновено се развива брадикардия и кръвното налягане леко се понижава. Сериозни дихателни нарушения се проявяват. Коремът е мек или в някои случаи умерено подут, безболезнен при палпация.
При 50% от болните в периода на треската намалява честотата на изхожданията и по-рядко се развива диария. При някои пациенти се наблюдава уголемяване на черния дроб и по-рядко на далака.
Понижава се количеството на диурезата и понякога се появява протеиноурия, особено в първата седмица от болестта. В периода на възстановяването се подобрява общото състояние и симптомите изчезват.
Лечение на марсилска треска
Както и другите рикетсиози най-ефективен е антибиотикът тетрациклин. Назначава се за вътрешно приложение 300-400 мг. четири пъти дневно за 4-5 денонощия. Изписва се също и доксициклин 200 мг. първия ден и по 100 мг. в следващите дни – до 3 дни след стабилизиране на температурата.
При непоносимост към тетрациклини се прилага хлорамфеникол 500-750 мг. 4 пъти дневно в продължение на 4-5 дни.
