Лекарите често изписват антибиотици от групата на флуорхинолоните, заради широкия спектър на антибактериална активност и висока перорална абсорбция, която е толкова ефективна, както при венозно въвеждане.

Флуорхинолоните създават сериозни проблеми на сърцето

Тези антибактериални препарати е достатъчно да се приемат по веднъж дневно. Въпреки удобството от използване, при повечето инфекции флуорхинолони не са нужни.

Прекомерният прием може да предизвика не само антибиотична резистентност, но и сериозни сърдечни проблеми.

Изследователи от Университета на Британска Колумбия установяват, че приемащите флуорхинолони, например, ципрофлоксацин, са с висок риск от развитие на аортална и митрална регургитация с 2,4 пъти по-високи в сравнение с пациентите, които при аналогични заболявания приемат амоксициклин, антибиотик от друг тип.

Митралната/аортална регургитация – това е обратно движение на кръв чрез митралния/аорталния клапан; в резултат се повишава натоварването на сърцето.

За да я компенсират, мускулните стени се удебеляват, а камерите се разширяват, и може да се развие сърдечна недостатъчност.

Най-голям риск се наблюдава при актуално или скорошно приложение на флуорхинолони. Здравният риск не се повишава при използване в далечното минало.

При изследване се откриват 12505 случаи на клапанна регургитация при случайна селекция на повече от 9 милиона души – контролната група обхваща 125020 пациенти.

Специалистите изолират група на актуално приложение на флуорхинолони – не повече от 30 дни преди развитие на клапанна регургитация, неотдавнашно приложение – 60 дни преди увреждане на сърдечната функция, и предходно приложение – от 61 до 365 дни съответно.

Учените сравнявали в тези времеви промеждутъци използване на флуорхинолони и амоксициклин/азитромицин.

Месец след пиене на флуорхинолони се развиват сърдечни усложнения

Резултатите показват, че аорталната и митралната регургитация най-често се развиват в рамките на месец след използване на флуорхинолони. Сравнението е с амоксициклин и азитромицин, по-рядко – в рамките на 2 месеца.

Дългосрочните рискове за всички изследвани антибиотици били приблизително равни.

Ако другите изследвания потвърдят тези данни, регулаторните органи следва да добавят в инструкциите към флуорхинолоните риск от аортална и митрална регургитация като потенциален страничен ефект.