Подобряването на методите на диагностика на сърцето с всяка изминала година позволява на лекарите все по-добре да разбират причините за възникване на заболявания на сърдечно-съдовата система.
Така например, през последните години особено внимание учените обръщат на висцералните мазнини. В миналото оценка на параметрите на тази тъкан е било възможно само с помощта на ЯМР, днес за тази цел се използва по-просто изследване – ултразвук на сърцето.
Висцерално затлъстяване и видове сърдечна мастна тъкан
Затлъстяването е един от основните рискови фактори за развитие на заболявания на сърцето и на кръвоносните съдове.
Най-опасно е именно висцералното затлъстяване, при което се разраства мастна тъкан, то е характерно за хора с голяма обиколка на талията – абдоминален тип затлъстяване. Но е възможно да се срещне и при тези, които не страдат от наднормено тегло.
Основна роля във висцералното затлъстяване играе бялата мастна тъкан. Освен това тя оплита и сковава вътрешните органи, опасна е и заради своята хормонална активност.
По своята същност може да се сравни с пълноценен ендокринен орган, който секретира множество хормони, влияещи на метаболизма, на усвояването на редица вещества възпалителни процеси в организма.
Епикардиалната мастна тъкан се отнася към този тип мастна тъкан, затова нейният излишък неблагоприятно влияе на функцията на цялата сърдечно-съдова система.
Разрастването на мастна прослойка в сърцето може да се заподозре и с наличие на други признаци на висцерално затлъстяване. И по-точно излишъкът от епикардиална мазнина се наблюдава при пациенти с обиколка на талията повече от 80 см – за жени, и повече от 94 см – за мъже.
Това е характерно за хора с метаболитен синдром, при който се понижава възприемчивостта на клетките към инсулин.
Освен това епикардиалните слоеве отделят и други типове мастна тъкан на сърцето, сред тях са:
- Перикардиален – външен слой, който покрива 80% от повърхността на сърцето;
- Периваскуларен – локализиран около кръвоносните съдове;
Днес тези типове мастна тъкан са изследвани по-малко, и тяхната връзка с развитието на сърдечно-съдови заболявания не е до край установена.
Функции и особености на епикардиалната мастна тъкан
В хода на изследванията било установено, че пациентите с коронарен синдром, инсулти и инфаркти са с повече епикардиални мазнини от здравите хора. Но каква именно дебелина може да се смята за рисков фактор за развитие на кардиологични патологии, днес не е установено.
Един изследователи смятат за опасен слой от 7 мм, други – 9 мм. При здрави хора тази прослойка средно е 5 мм, а при пациенти с метаболитен синдром – не по-малко от 6 мм. Но е възможно разрастване и до 23 мм.
При норма епикардиалните мазнини – това е незначително отлагане, което не превишава 20% от цялата маса на сърцето. За сравнение, перикардиалният слой може да стигне и до 40% и да не влоши функцията на органа.
Но ако перикардиалната мазнина е разположена отвън, то епикардиалната враства в миокарда и отделянето от мускулната тъкан е невъзможно. Затова дебелината е пряко свързана с дебелината и състоянието на миокарда.
Така, при пациенти с хипертрофична кардиомиопатия слоят на тази мазнина е значително по-голям, отколкото при тези със здраво сърце.
Още една отличителна особеност на епикардиалната мастна тъкан е, че не се кръвоснабдява с кръв автономно, а се подхранва от коронарните артерии, които осигуряват кръв на миокарда.
