Повече не е необходимо да се страхуваме, че ще напълнеем, заради пропусната закуска и няма нужда да се стараем да изминаваме по 10 000 крачки всеки ден за постигане на дълголетие.
Теглото и продължителността на живота не загубиха значение. Просто учените поставят под съмнение ефективността на тези методи.
Учените редовно провеждат оптимизация – те преразглеждат данните, които получават по-рано самите те и техните предшественици.
Периодично научните открития, за които сме чели в миналото в новините и сме чували от лекари, се опровергават.
През 2019 г. изследователите опитват да развенчаят редица известни убеждения, догми и заблуди. Нека си спомним какво се получи в крайна сметка.
Какви медицински факти бяха опровергани през 2019 г.
Червено и преработено месо – вредно
Едно от най-големите научни открития през 2019 г. бе свързано с вредата, което нанася на организма червеното месо.
Сериозните изследвания свързват употребата на червеното и преработеното месо с общата смъртност, вероятността от летален изход от инсулт и сърдечно-съдови заболявания и не само.
Международната агенция по изучаване на рака признава преработеното месо за канцероген, а червеното за възможен канцероген.
В много препоръки за хранене и профилактика се съветваше да се ограничи количеството на тези хранителни продукти в менюто – в САЩ, до 1 порция – 350-400 грама седмично, във Великобритания – до 70 грама за същия период.
През 2019 г. влиятелното списание за вътрешна медицина публикува мета-анализ, който е проведен от група Nutrirecs. Според авторите червеното и преработено месо не влияе на смъртността и на риска от развитие на сърдечно-съдови и метаболитни заболявания.
Паралелно тези учени публикуват в същото списание ръководство за хранене, което предлага тези храни да се консумират в предишните количества.
Няколко дни след публикацията към групата Nutrirecs е отправена критика от научната общност.
Сред примерите за недомислиците на този мета-анализ – в някои от привежданите проучвания изобщо не се споменава за месо.
Авторите тенденциозно скриват някои резултати, за мета-анализа се подбират твърде разнородни изследвания.
В определени случаи авторите на новия научен труд получавали същите резултати както и техните и предшественици, но изводите им били напълно противоположни.
Това прави основното опровержение на 2019 г., че червеното месо е вредно, както саламите и колбасите, недействително.
Въз основа на научните данни има смисъл консервативно да се придържаме към текущите диетични предписания за червено и преработено месо.
Ваксинация против грип не предизвиква спонтанен аборт
Ваксината против грип се смяташе за безопасна при бременност. Но през 2017 г. излезе изследване, съгласно което жените, които са ваксинирани в САЩ при грипен сезон 2010-11 и през 2011-12 г. е възможно да са били с по-висок риск от спонтанен аборт.
Това се отнася само за тези жени, които са ваксинирани и в предходните години. Авторите сами са изненадани от тези заключения, тъй като те противоречат на предходните данни..
През 2019 г. излиза ново изследване със сходен дизайн. То обхваща периода от 2012 до 2015 г., и в него има 3 пъти повече участници. Според новите данни ваксинацията против грип при бременност не крие риск от спонтанен аборт.
Авторите предполагат, че на резултатите от предходния научен труд е възможно да оказват влияние неуточнени фактори.
Стентове и ангиопластика не по-ефективни от лекарствата
При лечение на исхемична болест на сърцето – стенокардия, инфаркт на миокарда, лекарите може да извършват коронарни интервенции през кожата. За тази цел през малък отвор в кожата те въвеждат в голяма артерия катетър, който стига до коронарните артерии.
С негова помощ кардиолозите премахват тромб, който е бил причина за симптомите, и поставят стент – мрежеста тръбичка за поддържане на формата на съда.
Исхемичната болест на сърцето е стабилна, когато се проявява само с краткотрайни болки в сърцето, обикновено на фона на физическо натоварване. При тази форма на болестта, стентът облекчава сърдечните болки за известно време. Но дългосрочната полза от това лечение не е добре проучена.
Преди 12 години повдигат въпроса дали поставянето на стент понижава смъртността от инфаркт и количеството хоспитализации. Те стигат до отрицателни изводи – интервенциите през кожата не са по-ефективни от лекарствата. Но тяхната работа е била подложена на критика.
В ново мащабно изследване учените доказват, че пациентите, на които се поставят стентове при стабилна форма на стенокардия, рискът от инфаркт след 4 години е не по-нисък, отколкото при тези, които просто са приемали лекарства.
Авторите смятат да продължат с наблюденията, по-нататъшните спорове по тази тема са неизбежни, и ще се следи за тях.
