Наскоро се навършиха 190 години от раждането на човека, който по право се смята за създател на асептиката.

Така се наричат мероприятията, целта на които е унищожаване на патогенни микроорганизми, които пречат на оздравяването на пациента и обитаващи повърхността на раните, в тъканите и органите.

Става въпрос за англичанина Джозеф Листер.

Неговите методи за лечение на рани с използване на карболова киселина, миришели лошо, дразнели дихателните пътища и кожата както на хирурзи, така и на пациенти.

Но и направили революция в хирургията – успели да се преборят с проблема с инфектирането на раните.

В миналото това било на практика неизбежно усложнение, което обезсмисляло всички усилия на лекарите и убивало болните.

Какво се променя за почти 200 години от момента на внедряване на антисептиците в медицината и какви антисептични мехлеми са най-ефективни към ден днешен.

Асептика и антисептика

Често се бъркат антисептик с асептик.

Но асептика – това не е съкратен вариант на изписване на думата „антисептика.

А отделна област на медицината, която се занимава с предотвратяване попадането на патогенни микроорганизми в раната.

А ако вече са проникнали там, се прибягва до антисептик.

Ключовото понятие в асептиката е стерилност.

На стерилизация се подлагат медицински инструменти и бельо.

За тази цел се прилагат най-различни методи:

• Преваряване;
• Обработка под пара с високо налягане – автоклав;
• Студена стерилизация с хлорамин;
• Обработка с етилов спирт, ултравиолетови лъчи;

Химическите вещества, които унищожават микробите, се наричат дезинфектанти.

Дезинфектанти са известната на всички ни хлорна вар, формалдехид, кислородна вода, разнообразни хлорамини и др., предназначени за обработка на материали, инструменти и помещения.

А веществата, с които се обработват рани, кожа, лигавици се наричат антисептици.

От дезинфектантите се отличават по това, че не са токсични за човешкото тяло в приложимите концентрации.

Някои съединения – кислородна вода, етанол, - могат да бъдат дезинфектанти и антисептици.

Лекарства-антисептици

Обикновено антисептиците се използват под формата на течности за промиване на рани, а също и като аерозоли, емулсии, мехлеми или прахчета.

Много рядко предизвикват странични ефекти, трудно се абсорбират, а това означава, че областта на тяхното действие е само обработвания участък.

Списъкът с антисептици е доста обширен, а в него влизат и много от познатите ни още от детството препарати.

• Йодни препарати

Такива са йодната тинктура, която днес не се препоръчва от лекарите, тъй като йодът изгаря и без това увредените тъкани.

Със спиртен йоден разтвор в миналото са обработвали с антисептични цели неувредена кожа, но въпреки това е бил повишен рискът от развитие на алергични реакции.

Не толкова агресивни са повидон йод, активна съставка на популярното средство за рани – Йодасепт, с него се обработва операционното поле, гнойни рани и ръцете на хирурга.

• Хлорни препарати – хлорхексидин, биклотимол;
• Окислители;

Тези вещества са ни познати от детството – кислородна вода, калиев перманганат.

При контакт с рана или с кожата тези вещества отделят атомен кислород, който окислява всичко наред.

Кислородната вода пречиства добре раните от гной и микроби, повишава съсирваемостта на кръвта, затова понякога се използва и като кръвоспиращо.

• Соли на металите – цинков сулфат и цинков оксид

Тези съединения могат в малки концентрации да проявяват антисептичен ефект.

А в повишени дози въздействат на белтъците на тъканите, в резултат на което последните се свиват, коагулират.

И на повърхността се формира слой, който помага за намаляване на възпалението.