Наскоро се навършиха 190 години от раждането на човека, който по право се смята за създател на асептиката.
Така се наричат мероприятията, целта на които е унищожаване на патогенни микроорганизми, които пречат на оздравяването на пациента и обитаващи повърхността на раните, в тъканите и органите.
Става въпрос за англичанина Джозеф Листер.
Неговите методи за лечение на рани с използване на карболова киселина, миришели лошо, дразнели дихателните пътища и кожата както на хирурзи, така и на пациенти.
Но и направили революция в хирургията – успели да се преборят с проблема с инфектирането на раните.
В миналото това било на практика неизбежно усложнение, което обезсмисляло всички усилия на лекарите и убивало болните.
Какво се променя за почти 200 години от момента на внедряване на антисептиците в медицината и какви антисептични мехлеми са най-ефективни към ден днешен.
Асептика и антисептика
Често се бъркат антисептик с асептик.
Но асептика – това не е съкратен вариант на изписване на думата „антисептика.
А отделна област на медицината, която се занимава с предотвратяване попадането на патогенни микроорганизми в раната.
А ако вече са проникнали там, се прибягва до антисептик.
Ключовото понятие в асептиката е стерилност.
На стерилизация се подлагат медицински инструменти и бельо.
За тази цел се прилагат най-различни методи:
• Преваряване;
• Обработка под пара с високо налягане – автоклав;
• Студена стерилизация с хлорамин;
• Обработка с етилов спирт, ултравиолетови лъчи;
Химическите вещества, които унищожават микробите, се наричат дезинфектанти.
Дезинфектанти са известната на всички ни хлорна вар, формалдехид, кислородна вода, разнообразни хлорамини и др., предназначени за обработка на материали, инструменти и помещения.
А веществата, с които се обработват рани, кожа, лигавици се наричат антисептици.
От дезинфектантите се отличават по това, че не са токсични за човешкото тяло в приложимите концентрации.
Някои съединения – кислородна вода, етанол, - могат да бъдат дезинфектанти и антисептици.
Лекарства-антисептици
Обикновено антисептиците се използват под формата на течности за промиване на рани, а също и като аерозоли, емулсии, мехлеми или прахчета.
Много рядко предизвикват странични ефекти, трудно се абсорбират, а това означава, че областта на тяхното действие е само обработвания участък.
Списъкът с антисептици е доста обширен, а в него влизат и много от познатите ни още от детството препарати.
• Йодни препарати
Такива са йодната тинктура, която днес не се препоръчва от лекарите, тъй като йодът изгаря и без това увредените тъкани.
Със спиртен йоден разтвор в миналото са обработвали с антисептични цели неувредена кожа, но въпреки това е бил повишен рискът от развитие на алергични реакции.
Не толкова агресивни са повидон йод, активна съставка на популярното средство за рани – Йодасепт, с него се обработва операционното поле, гнойни рани и ръцете на хирурга.
• Хлорни препарати – хлорхексидин, биклотимол;
• Окислители;
Тези вещества са ни познати от детството – кислородна вода, калиев перманганат.
При контакт с рана или с кожата тези вещества отделят атомен кислород, който окислява всичко наред.
Кислородната вода пречиства добре раните от гной и микроби, повишава съсирваемостта на кръвта, затова понякога се използва и като кръвоспиращо.
• Соли на металите – цинков сулфат и цинков оксид
Тези съединения могат в малки концентрации да проявяват антисептичен ефект.
А в повишени дози въздействат на белтъците на тъканите, в резултат на което последните се свиват, коагулират.
И на повърхността се формира слой, който помага за намаляване на възпалението.
