Менингококова инфекция е рядко срещано заболяване и далече не всеки личен лекар в България за цялата своя практика се сблъсква дори и с един такъв болен човек.
Заболяването представлява антропозооноза, предаваща се по въздушно-капков път и се характеризира с широк диапазон на клинични проявления – от менингококоносителство до менингит и тежък менингококов сепсис, характеризиращ се с мълниеносно протичане.
Какви са причините?
Причинителят на менингококова инфекция е грам-отрицателният диплокок Neisseria meningitidis високо чувствителен към факторите на околната среда – умира при различия в температурите, влажността, интензивността на слънчевата радиация, капризен към култивиране в лабораторни условия. Извън организма запазва жизнеспособността си не повече от 30 минути.
Известни са 13 серотипа на причинителя. С най-голямо епидемиологично значение за България са серотиповете А, В, С, но сравнително често се установяват и инфекции с Y.
При поставяне на кръв или ликвор директно под микроскоп, бактерията се установява вътре- и извънклетъчно и по форма наподобява кафе на зърна. В клетъчната обвивка на патогена се наблюдава липополизахарид, отговарящ за ендоксиноподобното действие при менингококов сепсис.
Епидемиология
В повечето европейски държави, включително и в България, честотата на разпространение на менингококовата инфекция е 1-3 случая на 100 000 души население, среща се във всяка възраст, въпреки това 70-80% от тях се припадат на деца до 3-годишна възраст.
Най-вероятно е развитието на хипертоксични /хиперакутни/ форми на инфекцията през първите 3 години от живота на децата, особено в първата година от живота.
Характерни е нарастването на честотата на заболеваемост на всеки 10-20 години, което е свързано с изменения на бактерията, причиняваща менингококова инфекция, и промяна на имунологичната структура на населението /увеличаване на броя на възприемчивата към заболяването част от населението поради постоянното раждане на деца и понижаване на имунитета на хората в напреднала възраст/.
Също така имат място и сезонното повишаване на честотата на заболеваемост – март, април, май, въпреки че болни от тази инфекция се регистрират през цялата година.
Източник на заболяването са болните или бактерионосителите. Механизмът на предаване е въздушно-капков. Най-заразни са болните с катарални симптоми от страна на носоглътката.
Здравите заразоносители също имат епидемиологично значение, тъй като техният брой със стотици пъти превишават броя на болните. Известно е, че предвестник на поредно увеличаване на заболеваемостта се явява поредното нарастване на броя на менингококовите носители.
В детските ясли и градини и изобщо в детските колективи за заразяването с менингокок способства продължителния контакт в помещенията, особено в спалните.
Предразположеността към тази бактерия, тоест лесно може да предизвика инфекция, в ранна детска възраст е доста висока. Но характерното е това, че типичната клинична картина се наблюдава само при 0.5% от заразените.
Изключително рядка е семейната предразположеност към менингококова инфекция.
В тези семейства се наблюдавани случаи на заболяване от менингококцемия и менингит на различни деца по различно време /с промеждутък от няколко години/, а също и повторни случаи на заболявания при едно от тези деца.
Смъртността на децата през първата година от живота е най-висока.
Основната причина е хиперакутен менингококов сепсис с развитие на инфекциозно-токсичен шок, а също и тежък гноен менингит, усложнен оток на главния мозък.
Най-голямо влияние на изходът от заболяването имат съвременните методи за диагностика, своевременност и правилност на започнатото лечение.
Лечение на менингококова инфекция
Необходимо е да бъде започне незабавно. Първа помощ на пациента е длъжен да окаже лекарят, който първи е заподозрял или диагностицирал менингококцемия.
На болния трябва да се прилагат, за предпочитане вътрешно, хлорамфеникол сукцинат и преднизолон.
