Вроден се нарича сифилисът, наричан още Луес, който се предава на бъдещото дете трансплацентарно чрез кръвта на майката. Това заболяване бива ранно и късно.
Ранният вроден сифилис се подразделя на такъв на плода, на кърмаческата възраст и на ранната детска възраст.
Късният вроден Луес обикновено се открива след 15-16 години, а до тогава изобщо не се проявява. Впрочем понякога симптомите на късния вроден Луес се проявяват, започвайки от третата година от живота.
Какви са причините?
Заболяването се развива в случай на попадане на бледа трепонема /причинителят на сифилиса/ в организма на плода чрез пъпната вена или спуканите лимфни възли на болната от Луес майка. П
Плодът може да се инфектира в случай на болна майка преди бременността, а също и на различни етапи от неговото развитие. Патологичните изменения в органите и тъканите на плода се развиват през 5-6-ти месец на бременността, тоест по време на развитието на кръвообращението през плацентата.
Патогенеза
Според някои учени, сифилистичната инфекция може да повлияе и на хромозомния апарат на зародишните клетки на родителите.
Разграничават сифилистични гаметопатии – дегенеративни изменения, възникващи в половите клетки преди оплождането, бластопатии – увреждания на ембриона в период на бластогенеза и сифилистични ембриопатии – патологични изменения на плода в периода от четвъртата седмица до 4-5-ти месец от бременността.
При такива болни деца се установяват широк спектър аномалии от неврологичен, физически и интелектуален характер.
Вроденият Луес възниква в резултат на попадането на бледа трепонема в плода чрез плацентата от болната от венерическото заболяване майка.
Инфектирането на плода може да се осъществи както в случай на заразяване на майката преди зачатието, така и по-късно, на различни стадии от развитието на плода.
Въпреки че е възможно и по-ранно проникване на бледата трепонема в организма на плода, патологичните изменения в неговите органи и тъкани се развиват само и единствено в 5-ти и 6-ти месец на бременността.
Поради това активното лечение на Луеса в ранна бременност може да осигури раждането на здраво потомство.
Тъй като вторичният сифилис протича с проявление на спирохетемия, най-висок е рискът от раждането на болно дете е при бременните, страдащи от вторичната форма на венерическото заболване.
Освен това предаването на сифилиса на потомството се осъществява предимно в първите години от заразяването на майката, по-късно тази способностите за заразяване на плода намаляват.
Смята се, че е възможно раждането на болни от сифилис деца от майка, която страда от вродената форма на заболяването – сифилис второ и дори трето поколение. Въпреки това такива случаи се наблюдават рядко.
Изходът на бременността на болната от сифилис жена може да бъде различен – възможно е завършването ѝ с късен аборт, преждевременно раждане, с раждането на болни деца с ранни или късни проявления на венерическото заболяване или с латентна инфекция.
За жените, страдащи от сифилис, е характерен различен край на бременността, с оглед на различните етапи на протичането на венерическото заболяване, тъй като степента на инфектиране на плода зависи от активността на инфекцията.
Възможността за заразяване на плода чрез предаването на инфекцията чрез сперматозоида от бащата до сега не е доказана.
Лечение на вроден сифилис
Основният метод на съвременна противосифилистична терапия е продължителното систематично назначаване на производните на пеницилина в достатъчни дози.
И само при алергия на болния към производните на пеницилина или при устойчивост на щама на бледата трепонема към производните на пеницилина може да се препоръча алтернативен метод на лечение с еритромицин.
