Всяка хирургична интервенция – това е сериозно събитие в живота на човек. Но времената, когато преди тази процедура са давали чаша спирт и нещо твърдо за дъвчене за облекчаване на болката, за щастие отдавна са в отминали.
Днес съществуват множество различни варианти на обезболяване, които превръщат хирургичната интервенция от мъчително предизвикателство в обикновена процедура.
В медицината съществуват 2 основни метода за обезболяване – първият, при който човек се намира в без съзнание – наркоза, и вторият – местна упойка.
В последния случай става въпрос за местно обезболяване на тази област, която ще бъде подложена на местно обезболяване.
Какво е това местна упойка, какви са основните видове и в какъв случай не трябва да се прилага?
Наркоза или пълна упойка
Всеки човек изпитва страх преди операцията. Ако попитаме всеки, той би предпочел да заспи и да се събуди тогава, когато всичко бъде приключено.
Такъв ефект дава пълната упойка или наркоза, при която на болния в кръвта или през маска се въвеждат различни лекарства напълно изключващи неговото съзнание.
Тези препарати паралелно предизвикват парализа на дихателната система, тоест сам човек не може да диша, и му правят изкуствена вентилация на белите дробове.
След като хирурзите приключат интервенцията и зашият раните, анестезиологът започва постепенно да извежда болния от това състояние.
Ако няма противопоказания, апаратът за изкуствена вентилация се изключва, и болният постепенно идва на себе си.
Най-важното предимство на упойката е възможността за извършване на сериозни операции, дори и на главния мозък, на вътрешните органи, които продължават по няколко часа.
Препаратите за пълна упойка понякога могат да действат напълно непредсказуемо, и нито един лекар не може да гарантира пълен успех на операцията.
В постоперативния период човек се чувства много лошо – възможни са повръщане, гадене, главоболие, световъртеж и силна слабост.
Местна упойка – щадяща алтернатива на пълната упойка
Местната упойка – това е принципно нов вид обезболяване, при който съзнанието на човек се запазва. Всичко вижда, разбира, слуша, понякога чувства докосване, но не усеща болка.
Обезболява се само тази област, на която се извършва интервенцията. Неин механизъм е блокадата на нервните окончания или на извършване на нервните импулси от тъканта, която се оперира в главния мозък.
Ако пълна упойка е била използвана от древни времена – за тази цел са прилагани опиум, алкохол, никотин и други силно действащи вещества, то историята на местното обезболяване е съвсем кратка.
Едва в началото на миналия век хирургът Айнхорн е използвал новият препарат новокаин за намаляване на чувствителността преди операцията.
Впоследствие започват да се изработват различни методи, с които подходът към упойката става максимално индивидуален.
Основни показания и противопоказания за местна упойка
Защо е необходима местна упойка, ако може да се направи пълна и операцията да мине без неприятни спомени?
Отговорът е: местното обезболяване е по-безопасно и по-рядко води до сериозни усложнения.
Лекарствата, използвани за местна упойка, не влияят на дейността на главния мозък, което принципно различава тези 2 метода за обезболяване.
След проведена интервенция болният се чувства по-добре. Няма продължителен период на възстановяване и при правилно обезболяване още в първото денонощие след операцията болният се чувства комфортно.
Местните упойки се прилагат на практика във всички области на медицината: стоматология, урология, гинекология, травматология, проктология, УНГ-операции и много други.
Не всяка операция може да бъде извършена под пълна упойка. Не е подходяща, ако става въпрос за интервенция на вътрешните органи на гръдния кош, гръбначния или на главния мозък, костите.
За да бъде извършена местна упойка по време на операцията, лекарят трябва да бъде сигурен, че самият пациент ще се чувства добре и няма да му пречи да работи.
Всички операции на деца и на хора с психически отклонения също се извършват под пълна упойка, точно поради тази причина – да не пречат на хирурга.
Теоретично противопоказание за местната упойка е болният да откаже и да поиска да го приспят, тоест наркоза.
Този момент е много спорен, и лекарят трябва да се постарае да убеди пациента да направи операцията с местна упойка, ако рискът от използване на пълна не е оправдан.
