Микроинфаркт – това е патологично състояние, при което в миокарда се образуват малки по площ огнища, обусловени от нарушението на постъпването на кръв към сърдечния мускул.
В типични случаи това заболяване се съпровожда с болков синдром и някои други признаци от страна на сърдечно-съдовата система. Но понякога при такова увреждане на сърцето клиничната картина може да придобие и атипичен характер.
Микроинфаркт – какво представлява
Сам по себе си "малкият" инфаркт обикновено не става причина за летален изход. Но може да се съпровожда с различни усложнения, които застрашават живота на болния.
Най-често срещаното от тях е още по-голямо увеличение на площта на некроза.
Особености и разпространение
Този патологичен процес се среща много често. Според статистиката, съставлява не по-малко от 50% от всички инфаркти. Установено е, че през последните няколко години разпространението на тази патология значително нарасна.
Специфични изменения най-често се откриват в сърцето на мъжете, средната възраст на които е 65 години. Но днес се проследява определена тенденция към подмладяване на това заболяване. Жените значително по-рядко страдат от микроинфаркт.
Това заболяване само по себе си не може да стане причина за летален изход. Усложнения възникват рядко, в не повече от 50% от случаите.
Но ако не бъде оказана медицинска помощ, съществува риск от формиране на сърдечна недостатъчност, повторни инфаркти, тромбоемболии и т.н. На фона на тази болест често се наблюдава и нарушение на сърдечния ритъм.
Както и при други форми на инфаркт в основата на развитие на този патологичен процес, е нарушение на постъпването на кръв в сърдечния мускул.
Отличителна особеност е, че се засягат малките коронарни съдове, луменът на които не се затваря напълно. В резултат сърцето престава да получава необходимото количество кислород и други хранителни вещества. В неговата обвивка се формира малко по площ некротично огнище.
Причини и провокиращи фактори
В преобладаващия брой случаи, а именно в 97%, микроинфарктът е обусловен от атеросклероза. В лумена на коронарните съдове се отлагат плаки холестерол, които възпрепятстват пълноценното движение на кръв по тях.
Значително по-рядко тази болест възниква на фона на различни системни патологии, например, при системен васкулит.
Възможни провокиращи фактори са също и метаболитни нарушения, проблеми със съсирването на кръвта, емболия на коронарните артерии и т.н.
В особена рискова група са хора с наднормено тегло и страдащи от системно повишение на кръвното налягане, а също и тези, които по-често се излагат на стрес.
За увреждане на сърцето също способстват повишени нива на липидите в кръвта и ниска двигателна активност.
Симптоми, възникващи при микроинфаркт
В типичните случаи симптомите са изразени изключително слабо. Понякога обаче могат да отсъстват и напълно. В този случай възникналите нарушения се откриват случайно при планови прегледи и изследвания.
Този патологичен процес най-често е с пристъпоообразен характер. Продължителността на пристъпа може да е от 30 минути до 2 часа. Присъстват симптоми като прекомерна слабост, повишение на телесната температура до фебрилни стойности, слабо изразен задух и умерена болка, локализираща се в гръдния кош.
Симптоматиката не е продължителна и затова след подобряване на състоянието обикновено не се търси медицинска помощ.
Понякога клиничната картина може да се допълва и от симптоми като главоболие, периодичен световъртеж, изпотяване и повтарящи се и пронизващи болки в областта на сърцето.
В редки случаи болният човек усеща мръзнене на крайниците. Всички гореописани признаци са признак на общо нарушение на дейността на системите на кръвообращение.
Диагностика и лечение
Физикалното изследване при тази болест не дава никаква информация. Най-важни диагностични методи са електрокардиография и ехокардиография.
И ако данни на ЕКГ невинаги се установяват признаци на некроза, то ехокардиографията винаги е много по-чувствителен метод.
Допълнително са показни биохимичен анализ на кръвта и коронароангиография. С помощта на последното изследване може да направи оценка на степента на проходимост на коронарните съдове.
Лечението при такова увреждане на сърцето се състои от аналгетици, бета-адреноблокери и други антиаритмични лекарства. При необходимост се използват и препарати за сваляне на кръвното. Също са показни антикоагуланти, статини, антитромботични средства и т.н.
