Всеки от нас има познат, който при определени звуци започва да се мръщи, да си запушва ушите и да иска, ударите с желязо по стекло незабавно да се преустановят, защото това е ужасно неприятно, болезнено и противно.
Има и хора, които не понасят скърцането с тебешир по дъската или звукът на нож, плъзгащ се по бутилка, и дори е възможно да се стигне до лека истерия?
Всички изброени звуци попадат в групата на топ отвратителните за човешкия слух шумове. Не ги обичат много хора.
Има и отделни личности, които изпадат в състояние на афект от много по-обичайни за нас звуци: гълтане, подсмърчане и прочие шумове, които всеки човек произвежда в рамките на своята жизнена дейност.
Животът на такива хора съвсем не е лесен. Лекарите, дори си измислят название за това отклонение от нормата – мизофония, което означава ненавист към звуци.
Какво е това мизофония, откъде се появява и как живее човек, който ненавижда звуци, произхождащи от други хора?
Мизофония, хиперакузия, тинитус – каква е разликата
Мизофония – това е силна неприязън към звуците, които се правят от други хора, особено с носа и устата. Също се нарича синдром на селективната чувствителност към звуците, и по-точно – синдром на селективната чувствителност към тихи звуци.
Последното уточнение е важно. Не трябва мизофонията да се бърка с хиперакузия – аномално остър слух. Последната патология често се развива при увреждане на лицевия нерв.
При хиперакузия няма значение нито характерът на звука, нито контекстът, в който се издава – важни са неговите физически характеристики – спектър и интензивност.
Също мизофонията няма нищо общо с шум в ушите. Усеща се вътре в главата без външен източник на този шум.
Мизофонията може да се прояви и на 5 години, но средната възраст, когато тази особеност става явна е 12 години.
Звуците, които водят мизофоника до изстъпление, са високоспецифични и постъпват отвън. Това не са всички звуци подред, а само определени шумове, които водят до крайно интензивни, доста мъчителни за човек емоционални реакции.
Най-приятни за слуха за нашия слух са аплодисментите, плясъкът на течаща вода и детският смях.
Провокатори на мизофония – звуци на тялото и на околната среда
Преобладаващият брой звуци, от които се оплакват мизофониците – това са шумове, които се образуват от устата или от носа на човек.
Звуците от близки хора, роднини, интимни партньори удрят по нервите на хора с мизофония много по-силно, отколкото подсмърчане или подкашляне, които се произвеждат от напълно странични хора.
За мизофоника не е важно – тих ли е звука или силен, а само неговият характер. В общия списък на най-неприятните за такива хора звуци са: дъвчене /особено с отворена уста, тоест мляскане/, звуци от дъвчене на смилана от зъбите храна – хрупкане на чипсове, сухари, гълтане, подкашляне.
Други непоносими звуци са, когато човек се изхрачва, а също и тежко дишане. Тези звуци са непоносими за повечето хора с мизофония.
Скърцането на перо по хартия, лай на куче, плач на бебета, звънене на кухненски прибори, шумни съседи, стържене с вилица и лъжица по чиния, звук от стържене на нокти и дори звук от стъпки.
Емоции на мизофоници
Звуците провокатори предизвикват при мизофониците много силни емоции. Обикновено това е раздразнение, гняв, ярост, а също и отвращение. Също се срещат тревожност и безпокойство, до състояние на паника.
Ако мизофоник подозира, че източник на шума са тези ужасни звуци нарочно или не, то проявлението на емоциите ще е особено силно.
Лекува ли се мизофония
Не се смята за болест, тъй като за лечение е трудно да се говори, макар и психиатрите отдавна да обсъждат въпроса за включването в списъка с психични разстройства.
Всъщност, мизофониците са хора с различна реакция на околния свят. Мизофонията не разрушава техните органи и системи, при познаването на звуци-провокатори и тяхното умело избягване мизофоникът може да води пълноценен живот.
Доста ефективна е и когнитивно поведенческата терапия – както бе казано по-горе, провокаторите, особено силно удрят по техните нерви.
