По време на сън мозъкът се избавя от токсични белтъци, натрупани през периода на бодърстването.

Съществува едно явление, което е познато на всеки един от нас и за което ние разходваме 1/3 от живота и въпреки това то остава почти напълно неразгадано. Това е сънят – по време на него ние се намираме в състояние на безсъзнание.

Какво се случва с нашия организъм, когато ние „се изключваме“. Учените до сега не успяват да разберат механизмите, които функционират по време на сън. Но изследванията продължават и завесата на тайните постепенно „се вдига“.

Сънят се състои от няколко фази

Под сън е прието да се разбира особено състояние на мозъка и организма като цяло, когато силно намалява двигателната активност и способността да се реагира на външни раздразнители.

По време на сън мозъкът последователно се намира в 2 състояние:

• Фаза на бавния сън – съпровожда се с понижаване на тонуса на скелетните мускули. Движения на очите почти отсъстват или наподобяват на колебанията на махалото. Тази фаза се подразделя на четири етапа – сънливост, етапа на сънните вретена или недълбок сън и два стадия на делта сън.

• Фаза на бързия сън – настъпва след бавния сън и се съпровожда със засилване на мозъчното кръвообращение, с бързи движения на очите и повдигане на крайниците. Именно когато човек се събужда след бърз сън, то може да си спомни сънищата.

В рамките на нощта бързият и бавният сън няколко пъти се сменят един с друг. Смята се, че за една нощ човек в зряла възраст е необходимо да премине през 4-6 такива фази – тогава сънят ще бъде пълноценен. Именно такова количество на циклите ни осигурява необходимото количество от специфичния хормон – мелатонин.

Да спим или да не спим – „командва“ мелатонинът!

През деня ние бодърстваме, а през нощта спим. Защо се случва така?

Една от решаващите роли във връзката между „сън и нощ“ се отдава на мелатонина. Секрецията на този хормон зависи от интензивността на светлината. Мелатонинът се синтезира в епифизита преимуществено в тъмната част на денонощието.

Максималната негова концентрация в кръвта се регистрира по време от полунощ до 5 часа през нощта. Впоследствие количеството на този „сънен“ хормон започва да се понижава и ние се приготвяме за събуждане.

Производството на мелатонин – не е единственият механизъм за „изпадането“ в сън, но неговата роля в този процес е несъмнена.

Какво се случва с човека по време на съня?

Учените са установили, че по време на сън снабдяването на мозъка с кръв и потребявания от него кислород практически не се понижава. Това говори за факта, че сънят не следва да се разглежда, както в периода, когато мозъкът се „е изключил“.

Съществува теория, че когато ние спим мозъкът ни „изчиства“ излишната информация, оставяйки само необходимата. Съгласно другата теория по време на съня мозъкът „смила“ случилите се стресови събития и активира психологически адаптационни механизми.

По време на сън в организма протичат възстановителни процеси. Доказано е, че качественият сън усилва ефективността на имунната система и забавя процесите на стареене.

Сънят и „мокрото почистване“ на мозъка

По време на неотдавнашни изследвания учените установиха, че по време на сън протича процес, който може да се сравни с мокрото почистване на жилището. Оказвало се, че по време на сън невроните намаляват обема си и между тях се увеличава пространството. Едновременно се засилва и дейността на спомагателните глиални клетки.