Знанието на чуждестранния език, както е известно може да удължи младостта на мозъка с 4,5 години и да предпази от ранна деменция.

С изучаването на втори език са свързани и по-удивителни явления. Например, тайнствената ксеноглосия, когато човек след травма започва внезапно да говори на език, който никога не е изучавал.

Или синдром на чуждия акцент, появяващ се от само себе си. Задълбоченото изучаване или честото използване на втори език кара много от нас да се променят отвътре като личности, да създават нови навици, възгледи, черти на характера.

А ако знаем повече езици, два чужди, три и или четири, няма ли да започне патологично разделяне на психиката?

Трябва ли да се учат чужди, или за здравето е по-полезно да се ограничим до родния?

Синдром на чуждия език

В един не особено прекрасен ден се събуждаме и не разпознаваме своя глас. Думите са същите и за тембърът се отнася, но интонацията и акцентът – не са български. А например, немски или гръцки, а може да са от индокитайската група.

На какво може да се дължи тази промяна?

Това е синдром на чуждестранния акцент, неврологично заболяване. Макар и да е рядко се среща в лекарската практика през последното столетие все по-често.

Първата причина е, че през Средновековието такива болни са били обвинявани в това, че са завладени от бесове, а втората, колкото и да е странно, за прогреса в медицината.

Хората започнали все по-често да оцеляват при инсулти и да се възстановяват след черепно-мозъчни травми, а обикновено те стават причина за поява на чуждия акцент при говорене.

През 1941 г. младата норвежка девойка пострадала по време на взрив, а когато идва на себе си, започва да говори с изразен немски акцент. Това било съвсем неслучайно, предвид тогавашната политическа обстановка.

Подобен случай е регистриран в САЩ, когато жена на 40 пада по стълбите. Когато се събужда, тя започва да говори със силен руски акцент, това много усложнява живота ѝ. Новите ѝ познати започват да я считат за емигрантка.

На това какъв акцент ще бъде „диагностициран” влияе не толкова особеността на патологията, колкото политическата и социалната ситуация.

Обикновено при говор се променя интонационната окраска и произнасянето на звуци, което околните приписват на определен език.

Знаел, но забравил

Някои хора не се ограничават само до един акцент, след увреждане на мозъчните тъкани те започват да говорят на друг език. В някои случаи на такъв, какъвто никога по-рано не са изучавали.

Отделни индивиди след кома внезапно проявяват уникални знания – проговарят на мъртви езици, които са достъпни само за няколко специалисти по цял свят. Да не би да става въпрос за преселение на душата.

Загубата на съзнание, вследствие на черепно-мозъчна травма предизвиква различни последствия. Понякога временната загуба на способност за управление на ръцете и на краката. А понякога се стига и до загуба на речеви навици.

Ако пък през първите 10 години човек е изучавал 2 езика, то на мястото на единия може да дойде другия, първоначалният, който е бил научен рано в детството.

Така мозъкът опитва да презареди, като временно блокира увредените области от претоварване. А след възстановяването всичко се връща към нормата.

От Института по неврология в Кливлънд обясняват, че до превключването на функцията чрез вторичен език мозъкът прибягва, за да ускори възстановяването.

Когато човек започне да изучава чужд език се включват няколко мозъчни структури, създават се нови връзки, увеличава се активността на невротрансмитерите.

Знанията за различните езици се пазят в различни части на мозъка, затова при увреждания на тъкани, заради болестта на Алцхаймер или Паркинсон е възможно да изчезне само единият език, а вторият да остане в актива. Още един повод да не пренебрегваме уроците в училище.

Научи нов език, получи нова душа

Когато говорят на втория език, хората се усещат като по-дружелюбни, емоционални и открити. Често това се забелязва не само от самите говорещи, но и от техните познати. Когато говорим на английски, сякаш сме други хора.