Хората, които живеят с хронична болка и такава от операция знаят, че невинаги е еднаква. Болката е многолика и се проявява по свои закони.

Невинаги справянето с нея е възможно, дори и със силни обезболяващи. Учените отдавна опитват да разкрият тайната на болката, и постепенно се изясняват все нови и нови подробности.

Например, оказва, че болката, както и други реакции на нашия организъм, се променят в зависимост от времето от денонощието, по-точно, от циркадните биологични ритми, по които живее тялото ни.

Как времето влияе на способността на организма да чувства и да преживява болка?

Болкови реакции на тялото

Тялото ни е оборудвано с ноцирецептори – това са рецептори на болка, които реагират на различен род въздействия. Ако такъв ноцирецептор регистрира химическо, механично и топлинно въздействие, болковият импулс отива към гръбначния мозък, а оттам – в главния, където се отключват серия от процеси, които водят до усещане и преживяване на болка.

В зависимост от това къде постъпва импулсът, се развиват различни видове болки, а също и редица автоматични съответни реакции – от пребледняване на кожата и повишено изпотяване до световъртеж, понижение на кръвното и припадък.

Болката може да и невропатична – резултат от увреждане на централната нервна система.

Много хронични заболявания се проявяват и с регулярни, и с нерегулярни болкови пристъпи. Те могат да бъдат задължителен спътник на болестта и сигнал за нейното обостряне.

Болка и време от денонощието

Анализ на няколко изследвания показва, че:

  • Сутрешната болка обикновено се наблюдава при стенокардия, инфаркт на миокарда, мигрена, ревматоиден артрит и зъбобол;
  • Вечер и през нощта от болка по-често страдат болните с жлъчна колика, рак и хронична болка. Нощните болки са характерни за ГЕРБ. Болката, която изпитва раждащата жена с неусложнена бременност, също ще бъде по-силна през деня, вечер или през нощта, в сравнение със сутрешните преживявания.

Някои случаи на усилване на болка успяват да се постигнат. Например, сутрешните пристъпи на бъбречна колика са свързани с денонощните изменения на бъбречната функция. На този фон се променят показателите на скоростта на гломерулната филтрация, образуване на урина и екскреция с бъбреците на разтворените в нея вещества.

Нощната урина става по-концентрирана, което води до възникване на сутрешни пристъпи.

Интересно е, че понякога това не е свързано с конкретен орган. Например, доказано е, че най-силните болки при ревматоиден артрит се преживяват сутрин.

При остеоартроза, това също е болест на ставите, болките се усилват вечер.

Същевременно има данни от наблюдения при остеоартроза на дланите: максималните болезнени усещания и скованост в движенията се постигат в 10 сутринта, а пикът на облекченията, намаляване на болките – в 4 часа през деня.

Най-голяма е ролята на особеностите на заболяването и индивидуалните реакции на човека.

Денонощна химия на болките

Изследвания с участие на животни и хора показват, че съществуват денонощни ритми за образуване на разнообразни химически вещества, които активират болковите рецептори – брадикинин, глутамат, азотен монооксид, цитокини, опиоидни пептиди, субстанции Р -  невропептид от групата на тахикинините, и др.

Например, концентрацията на опиоидните пептиди в кръвта, които образува организма, при бебета и възрастни се увеличава сутрин и намалява привечер.

Нивата на субстанцията Р, на бета-ендорфини и някои други съединения в слюнката от околоушната жлеза сутрин е била по-висока, отколкото вечер.

На мигренозното и клъстерното главоболие влияние оказва хормонът мелатонин, който сам синхронизира циркадните ритми.

Свой обезболяващ ефект оказва при образуване на бета ендорфини. Интересно е, че при разболяване от рак денонощният ритъм на синтез на бета ендорфини се променял.

Дори плацебото влияе на интензивността на болковите импулси. Но също само в определено време от денонощието. На група доброволци давали плацебо, покрито със захар, и на всеки 4 часа се оценявал ефектът.

Оказва се, че в сутрешните часове – от 9:00 до 10:00, плацебото повишава прагът на болка, тоест чувствителността към болка намалява с 25-30%.

През нощта псевдоаналгетиците не сработват.