Не е тайна, че външността, чертите на характера и особеностите в поведението на човека до голяма степен се определят от наследствени фактори. Но новите научни изследвания показват, че ролята на гените във формирането на личността е още по-значима, отколкото е прието да се смята.

Мислите ли, че мързелът или страстта на хората към пътешествията е резултат от възпитание или от влиянието на обкръжението? Оказва се, че това също е работа на гените. Учените разкриват все повече от удивителните факти за наследствеността на човека.

1. Мързел

Патологичната леност е прието да се смята за резултат от лошо възпитание. Но експериментът на учените от Калифорнийския университет показал, че хроничното нежелание да се върши някаква дейност е обусловено от природата.

По време на лабораторно изследване върху мишки учените установили, че поведенческите особености като активност или мързел се предават генетично. Според учените това твърдение е напълно валидно и за хората.

2. Желание за пътешествия

Навярно сте забелязали, че на едни хора им е трудно да напуснат мястото, където живеят, а други на практика не могат да спрат да пътешестват. Да, във формирането на пристрастията роля играят и семейните традиции.

Но генетиката на човека е не по-малко важна за това, според учените от Калифорнийския университет.

Изследователите са установили, че стремежът към пътешествия е възможно да е обусловен от експресията на гена DRD4-7r. Този ген, наречен „ген на жаждата за пътуване“ е свързан с такива поведенчески особености като любопитство и безпокойство.

Между впрочем този ген по-често се среща сред народностите, чиято история е свързана с далечни и дълги миграции.

3. Предразположеност към вредни навици

Експресията на гена DRD4-7r отчасти може да обясни и пристрастяването на хората към вредните навици – тютюнопушене, алкохолизъм, наркомании. Според учените генетиката на човека в определена степен влияе на човека да изследва не само нови места и идеи, но веществата, предизвикващи зависимост.

4. Шофиране на автомобил

За да се научи човек да управлява автомобил, е необходимо да запомни правилата за движението по пътищата, да усвои механизма на управление на колата и малко да практикува. Но някои хора не могат да бъдат добри шофьори, колкото и да се стараят. Оказва се, че и тук значение има генетиката.

Ролята на генетиката при шофирането на автомобил е била проучена от специалисти от Калифорнийския университет.

По време на своя експеримент те установили, че хората – носители на определен вариант на гена BDNF шофират автомобил по-лошо, отколкото останалите. На тях им е трудно да запомнят информация, допускат повече грешки, когато се намират зад волана.

5. Способност за запомняне на лица

Затруднението що се отнася до запомнянето на лицата не е задължително да е вследствие от лоша памет. Тази особеност също може да бъде обусловена от наследствеността на човека, установили учени от Института по когнитивна невробиология.

Изследователите открили, че механизмът на разпознаване на лицата в главния мозък е свързан с определени генетични процеси.

6. Сексуално желание

Особеностите на поведението на човека в интимния живот също до голяма степен се определя от функцията на гените, според израелски учени. Слабото сексуално желание невинаги се обяснява с нарушение на хормоналния фон или психологически проблеми.

Учени от университета на Йерусалим са открили, че нивото на либидото е свързано с вариант на гена D4.